Кен Фолет - Опасно богатство

„Толкова е различен от сина си“, помисли си Хю.

— Или по-точно, предложиха ми го, след което оттеглиха предложението — разясни.

Бен кимна. Той определено ценеше точността.

— Не е моя работа да критикувам преценката им. Както и да е. Ако наистина си решил да предложиш експертните си познания по Северна Америка, определено имам желание да ги купя.

Сърцето на Хю буквално подскочи. Това му прозвуча като предложение за работа.

— Благодаря ви! — възкликна.

— Не искам обаче да те заблуждавам с фалшив претекст, затова ще изясня нещо от самото начало. Тук също няма никаква вероятност да станеш партньор.

Всъщност Хю не бе обмислял сериозно по-далечното бъдеще, но така или иначе това бе сериозен удар.

— Разбирам — промълви.

— Казвам го сега, за да не си помислиш някой ден, че е равносилно на оценка на работата ти. Много християни са наши ценени колеги и скъпи приятели, но партньорите винаги са били евреи — и винаги ще бъде така.

— Благодаря ви за откровеността — каза Хю и си помисли: „Божичко, какъв коравосърдечен старец!“.

— Все още ли искаш работата?

— Да, искам я.

Бен Грийнборн отново разтърси ръката му.

— В такъв случай, очаквам с нетърпение да работим заедно — заяви и напусна стаята.

Соли се усмихна широко.

— Добре дошъл в компанията!

Хю се отпусна на мястото си.

— Благодаря — отвърна.

Облекчението и задоволството му донякъде бяха помрачени от мисълта, че никога няма да бъде партньор, но той се постара да не му проличи и да гледа на нещата от хубавата им страна. Щеше да получава добра заплата и да живее прилично. Просто никога нямаше да бъде милионер — такива пари изкарваха само партньорите.

— Кога можеш да започнеш? — нетърпеливо попита Соли.

Хю не бе обмислил и този въпрос.

— Вероятно трябва да дам деветдесетдневно предизвестие.

— Съкрати го, ако можеш.

— Разбира се. Соли, това е страхотно! Не мога да ти опиша колко съм доволен.

— Както и аз.

Хю не се сещаше какво друго да каже, затова се изправи, но Соли го спря.

— Може ли да ти отправя друго предложение?

— Разбира се. — И седна обратно.

— Става дума за Нора. Надявам се, че няма да се обидиш.

Хю се поколеба. Отдавна бяха приятели, но не изпитваше особено желание да говори с него за съпругата си. Собствените му чувства бяха твърде противоречиви. Изпитваше срам заради сцената, която бе предизвикала, но същевременно смяташе, че е имала основания да го стори. Трябваше да я оправдава заради акцента й, обноските й и ниския й произход, но също така се гордееше, че е толкова хубава и чаровна.

Същевременно не можеше да си позволи да се обижда на мъжа, който току-що бе спасил кариерата му. Затова отвърна:

— Продължавай.

— Както знаеш, и аз се ожених за момиче, което… което не беше свикнало с висшето общество.

Хю кимна. Този факт му бе добре известен, но нямаше представа как Мейзи и Соли са преодолели проблема, защото по онова време бе в чужбина. Явно се бяха справили добре, тъй като Мейзи бе станала една от най-търсените домакини в лондонското висше общество. Дори и някой да си спомняше скромния й произход, никога не го споменаваше. Това бе необичайно, но не бе единственият случай: Хю бе чувал за две-три прославени красавици от работническата класа, които бяха приети във висшето общество в миналото.

Соли продължи:

— Мейзи знае какво преживява Нора. Може много да й помогне: да й обясни как да се държи и какво да казва, кои грешки да избягва, откъде да си купува рокли и шапки, как да се отнася с икономката и главния прислужник — всички тези неща. Мейзи винаги те е харесвала, Хю, затова съм сигурен, че с удоволствие ще помогне. И не виждам причина Нора да не успее да направи същото като Мейзи преди години и да стане като нея стълб на обществото.

Хю бе разчувстван почти до сълзи. Този жест, подкрепата от стария му приятел наистина докосна сърцето му.

— Ще й го предложа — отвърна малко рязко, защото се опитваше да скрие чувствата си. Отново се изправи да си ходи.

— Надявам се да не съм прекрачил границата — каза Соли разтревожено, докато си стискаха ръцете.

Хю спря пред вратата.

— Тъкмо обратното! По дяволите, Грийнборн, ти си по-добър приятел, отколкото заслужавам.

Когато се върна в банка „Пиластър“, там го чакаше бележка. Вътре пишеше:

10.30 сутринта

„Скъпи ми Пиластър,

Трябва да те видя веднага. Ще ме намериш в кафенето «При Плейдж» на ъгъла. Ще те чакам.“

Значи Тонио се бе върнал! Кариерата му бе съсипана, когато бе изгубил на карти с Едуард и Мики повече, отколкото можеше да плати. Напуснал бе опозорен страната приблизително по същото време като Хю. Какво се бе случило с него оттогава? Изпълнен с любопитство, Хю тръгна право към кафенето.