Кен Фолет - Опасно богатство

— Здравейте, кой сте вие?

— Саймън Оливър — отвърна младият мъж с акцент, който слабо напомняше испански.

— Сигурно сте нов тук — предположи Хю и протегна ръка. — Аз съм Хю Пиластър.

— Здравейте — отвърна Оливър доста начумерено.

— Аз се занимавам със северноамериканските заеми — продължи Хю. — А вие?

— Аз съм деловодител на господин Едуард.

Хю направи връзката.

— От Южна Америка ли сте?

— Да, от Кордоба.

Наистина, така нещата се връзваха. Едуард се бе специализирал върху Южна Америка по принцип и Кордоба в частност и вероятно бе полезно да има до себе си чиновник, роден в тази държава — особено като се има предвид, че не говореше испански.

— Аз съм учил с посланика на Кордоба тук, Мики Миранда — спомена. — Сигурно го познавате.

— Той ми е братовчед.

— А!

Между двамата не се забелязваше роднинска прилика, но Оливър бе безупречно облечен, дрехите му бяха идеално ушити, изгладени и изчеткани, косата — сресана и оформена с помощта на специално масло, а обувките му блестяха. Без съмнение подражаваше на своя преуспял по-възрастен братовчед.

— Е, надявам се, че ви харесва да работите с нас.

— Благодаря ви.

Хю се върна замислен в кабинета си на горния етаж. Едуард наистина се нуждаеше от всяка помощ, която би могъл да получи. Хю обаче бе леко притеснен, че подобна длъжност, даваща възможност за влияние в банката, е заета от братовчед на Мики.

Безпокойството на Хю се оправда още след няколко дни.

Отново Мълбъри бе човекът, който му съобщи какво става в залата на партньорите. Мълбъри дойде в стаята на Хю с графика за плащанията, които банката трябваше да направи в Лондон от името на американското правителство. Истинският повод за посещението му обаче бе друг — искаше да поговорят. Издълженото му лице, с което приличаше на кокер шпаньол, бе по-мрачно и кисело от всякога.

— Не ми харесва това, господин Хю — заяви той. — Облигациите от Южна Америка никога не са добри.

— Няма да пускаме облигации за Южна Америка, нали?

Мълбъри обаче кимна.

— Господин Едуард го предложи и партньорите се съгласиха.

— За какво е заемът?

— Нова железопътна линия от столицата Палма до провинция Санта Мария.

— Където губернатор е Папа Миранда…

— Бащата на приятеля на господин Едуард, сеньор Миранда.

— Който е и чичо на деловодителя на Едуард, Саймън Оливър.

Мълбъри поклати глава неодобрително.

— Аз вече бях чиновник тук, когато преди петнайсет години правителството на Венецуела не изпълни задълженията си по взетия заем. Баща ми пък, мир на праха му, помнеше когато същото се е случило с Аржентина през 1828 г. А и само вижте мексиканските облигации — изплащат се дивиденти само от време на време. Кой е чувал за облигации, по които се изплащат дивиденти само от време на време?!

Хю кимна.

— А и инвеститорите, които предпочитат железници, могат да получат пет или шест процента върху парите си в Съединените щати — защо да ходят в Кордоба?!

— Именно!

Хю се почеса по главата.

— Ами, ще опитам да разбера какво точно мислят да правят.

Мълбъри размаха възбудено един сноп документи.

— Господин Самюъл ме помоли за обобщено извлечение на пасивите по вземанията от Далечния изток. Може вие да му отнесете справката.

Хю се усмихна широко.

— Мислите за всичко!

Взе документите и тръгна надолу към стаята на партньорите.

В момента там бяха само Самюъл и Джоузеф. Джоузеф диктуваше писма на стенографката, а Самюъл се взираше съсредоточено в картата на Китай. Хю остави доклада на бюрото на Самюъл и каза:

— Мълбъри ме помоли да ти донеса това.

— Благодаря — Самюъл вдигна глава и му се усмихна. — Нещо друго ли има?

— Да. Чудех се защо подкрепяме железопътната линия на Санта Мария?

Хю чу, че Джоузеф спря за миг да диктува, а после продължи.

Самюъл отвърна:

— Това определено не е най-привлекателната инвестиция, за която сме емитирали облигации. Но с подкрепата на името „Пиластър“ всичко би трябвало да е наред.

— Това може да се каже за абсолютно всяка емисия, която ни предлагат да издадем! — възрази Хю. — Причината да имаме толкова добра репутация е, че никога не предлагаме на инвеститорите облигации, които са само „наред“!

— Чичо ти Джоузеф смята, че Южна Америка може би е готова да се възроди.

Джоузеф чу името си и се намеси в разговора.

— Само топваме крак, да проверим как е температурата на водата.

— Това значи, че е рисковано.