Кен Фолет - Опасно богатство

— Защото ти вкара в семейството жена, която не знае как да се държи в обществото!

„Става все по-добре и по-добре“, помисли си Огъста, обзета от злобно веселие.

Лицето на Хю в момента бе яркочервено, но той все още успяваше да сдържа яростта си.

— Нека само уточним това, да съм сигурен, че съм разбрал правилно. Съпругата на един Пиластър трябва да изтърпи всички обиди и унижения по време на танци, за да не застраши някоя сделка, така ли? Това ли е твоята философия?

Джоузеф се обиди жестоко.

— Ти, безочливо младо пале! — потръпна той побеснял. — Казвам, че като се ожени за момиче от по-долна класа, се лиши от правото си да станеш партньор в банката!

„Каза го!“, ликуваше Огъста. „Каза го!“

Хю бе така разтърсен, че млъкна слисано. За разлика от Огъста, той не бе обмислил всички ходове, не бе преценил какви ще са последствията от кавгата. Сега започваше да проумява истинското значение на случилото се. Тя наблюдаваше как се променя изражението му, как гневът преминава в тревога, после в разбиране и накрая — в отчаяние.

С усилие прикри победната си усмивка. Бе получила, каквото искаше. Беше спечелила. По-късно Джоузеф може би щеше да съжали за изказаната преценка, но едва ли щеше да оттегли думите си. Твърде горд бе, за да го стори.

— Това е, значи — промълви Хю накрая, като гледаше по-скоро Огъста, отколкото Джоузеф.

За своя изненада тя забеляза, че Хю сякаш всеки миг щеше да заплаче.

— Много добре, Огъста. Ти печелиш. Не знам как точно си го направила, но съм сигурен, че ти си причината за този инцидент. — Обърна се към Джоузеф. — Ти обаче трябва хубаво да го обмислиш, чичо Джоузеф. Трябва да решиш кой наистина го е грижа за банката… — Погледна отново и завърши с думите: — И кои са истинските й врагове.

Новините за падението на Хю се разнесоха из Сити за часове. Още преди да настъпи следобеда на следващия ден разни хора, които шумно бяха настоявали да го видят и се бяха опитвали да му пробутат схеми за правене на много пари — чрез проекти за железници, фабрики за стомана, корабостроителници, къщи в предградията и какво ли още не — се обаждаха да отменят уговорките си. В банката пък, чиновниците, които доскоро благоговееха пред него, сега се държаха с него както с всеки най-обикновен мениджър. Установи, че вече може да влезе в някое кафене на улиците около Централната банка на Англия, без мигновено да привлече куп хора, които настояват да узнаят какво е мнението му за канадската железопътна линия „Гранд Трънк“, цените на облигациите за Луизиана и американския национален дълг.

В стаята на партньорите се бе разразила свада. Чичо Самюъл бил възмутен, когато Джоузеф обявил, че Хю не може да стане партньор. Само че Младия Уилям подкрепил брат си Джоузеф, както и майор Хартшорн, а Самюъл останал малцинство.

Хю научи какво е станало между партньорите от Джонас Мълбъри, плешивия и вечно кисел главен чиновник.

— Длъжен съм да кажа, господин Хю, че съжалявам за това решение — бе споделил той с явна искреност. — Докато работехте като мой подчинен, никога не се опитахте да стоварите върху ми вината за собствените си грешки… за разлика от някои други членове на семейството, с които съм си имал вземане-даване в миналото.

— Не бих се осмелил, господин Мълбъри — отвърна Хю с усмивка.

Нора плака цяла седмица. Хю не я обвиняваше за случилото се. Никой не го бе принуждавал да се ожени за нея. Трябваше да поеме отговорността за собствените си решения. Ако семейството му притежаваше капка почтеност, би трябвало поне от благоприличие да застане зад него в този тежък момент. Той обаче никога не бе получавал подобна подкрепа от тях, не можеше да разчита и сега.

Когато Нора преодоля кризата си, стана много коравосърдечна. Разкри пред Хю една твърда страна на характера си, за която той не бе подозирал и която го изненада. Тя не можеше да разбере какво значение имаше партньорството за него. Той осъзна, че съпругата му няма особено развит усет по отношение на чуждите чувства, което леко го разочарова. Предполагаше, че се дължи на начина, по който бе израснала — в бедност и без майчина любов. Принудила се бе винаги да поставя собствените си интереси на първо място. И макар да бе леко разтърсен от отношението й, забравяше за това всяка нощ, когато се покатерваха на голямото си меко легло, облечени в дрехите си за сън, и правеха любов.

Негодуванието на Хю нарастваше като язва вътре в него, но той вече имаше съпруга, голяма нова къща и шестима слуги, които трябваше да издържа, така че бе принуден да остане в банката. Дадоха му собствена стая, на етажа над този на партньорите. Сложи голяма карта на Северна Америка на стената. Всеки понеделник сутрин обобщаваше накратко сделките от предишната седмица, свързани със Северна Америка и изпращаше резюмето по телеграфа на Сидни Мадлър в Ню Йорк. През втория понеделник след бала на херцогиня Тенби, в телеграфната зала на приземния етаж срещна непознат тъмнокос младеж на приблизително двайсет и една години. Хю се усмихна и попита: