Кен Фолет - Опасно богатство

— Живея в палат, а работя в коптор — печално сподели Соли. — Опитвам се да убедя баща си да вземе сграда, строена за целта, каквато е вашата. Той обаче твърди, че в недвижимите имоти няма печалба.

Хю седна на кушетката, която бе цялата на бучки, и прие голяма чаша скъпо шери. Беше му неловко, защото си мислеше за Мейзи. Беше я прелъстил, преди да стане съпруга на Соли и щеше да го стори отново впоследствие, ако тя му бе позволила. „Сега обаче всичко свърши“, каза си той. Мейзи бе заключила вратата си в „Кингсбридж Менър“, а пък той се бе оженил за Нора. Нямаше намерение да бъде неверен съпруг. Въпреки това се чувстваше неловко.

— Дойдох да те видя, защото искам да поговорим по работа — започна той.

Соли разпери широко ръце.

— Давай, слушам те.

— Както знаеш, моята специалност е Северна Америка.

— На мен ли говориш! Така си се окопал там, че не можем дори да надникнем.

— Именно. И в резултат изпускате доста доходоносни сделки.

— Няма нужда да сипваш сол в раната. Баща ми непрекъснато ме пита защо не приличам повече на теб.

— Следователно се нуждаете от експерт по Северна Америка, който да отвори ваш клон в Ню Йорк и да започне да движи сделките ви от Лондон.

— Да, безспорно. В този ред на мисли и една фея няма да ни дойде зле.

— Говоря сериозно, Грийнборн! Аз съм вашият човек.

— Ти ли?!

— Искам да работя за вас.

Соли направо се слиса. Той надникна над очилата си, сякаш искаше да провери дали наистина срещу него стои Хю. След малко пророни:

— Предполагам, че е заради онзи инцидент на бала на херцогиня Тенби, нали?

— Казаха, че няма да ме направят партньор заради съпругата ми.

Хю смяташе, че Соли ще го разбере и ще му съчувства, защото също се бе оженил за момиче от по-долна класа.

— Много съжалявам — бяха думите на Соли.

Хю продължи:

— Аз обаче не моля за подаяния или услуга. Знам колко струвам и вие ще трябва да ми плащате добре, ако ме искате при себе си. В момента получавам хиляда годишно и очаквам тази сума да расте всяка година, докато продължавам да печеля все повече и повече пари за банката.

— Не виждам проблем. — Соли се замисли за кратко. — За мен това би могло да бъде страхотен удар, нали знаеш? Благодарен съм ти за предложението. Ти си добър приятел и страхотен, вдъхващ респект банкер.

Хю, който отново се бе замислил за Мейзи, бе прободен от силно чувство за вина при думите „добър приятел“.

Соли добави:

— Наистина, страшно бих искал да работиш заедно с мен.

— Долавям едно неизказано „но“ — прекъсна го Хю, в чието сърце се загнезди тревога.

Соли поклати очилатата си глава, която му придаваше вид на бухал.

— Не, няма никакво „но“, поне що се отнася до мен самия. Естествено, не мога да те наема така, както бих наел обикновен чиновник. Ще трябва да го обсъдя и да получа позволение от баща си. Само че ти знаеш как е в света на банкерите: печалбата е аргумент, който натежава над всички останали. Не смятам, че баща ми би отказал възможността да получим пай от северноамериканския пазар.

Хю не искаше да показва нетърпението си, но не се сдържа и попита:

— Кога ще говориш с него?

— Защо не сега? — предложи Соли и се изправи. — Ще се забавя само няколко минути. Пийни още шери.

И след тези думи излезе.

Хю отпиваше от шерито, но установи, че му е трудно да преглъща — толкова бе напрегнат. Никога преди не бе кандидатствал за работа. Нервите му се опънаха до скъсване при мисълта, че бъдещето му зависи от благоволението или моментния каприз на стария Бен Грийнборн. За първи път в живота си разбираше чувствата на гладко избръснатите младежи с колосани яки, които бе интервюирал за работа в банката. Не го свърташе на едно място, затова стана и отиде до прозореца. На другия бряг на реката бе акостирал товарен шлеп, от който сваляха бали с тютюн и ги вкарваха в един склад. Това бе тютюн „Вирджиния“ и най-вероятно той самият бе финансирал сделката.

Изпитваше чувство на обреченост, напомнящо на усещането, с което се качи на кораба за Бостън преди шест години. Подозираше, че вече нищо няма да е както преди.

Соли се върна заедно с баща си. Бен Грийнборн притежаваше изпънатата стойка и издължената като куршум глава на пруски генерал. Хю се изправи, за да му стисне ръката, след което напрегнато се вгледа в лицето му. То бе много сериозно. Дали това означаваше „не“?

— Соли ми каза, че семейството ти е решило да не ти предлага партньорски пост — премина Бен направо на въпроса. Говореше студено, конкретно, с изискано насечено произношение.