Кен Фолет - Опасно богатство

„И нищо чудно да успее“, каза си Хю. Инвеститорите отбягваха рискованите сделки, предизвикващи полемики. Хрумна му, че Тонио много се е променил. От млад пройдоха, който не можеше да спре да залага, се бе превърнал в сериозен възрастен, борещ се срещу малтретирането на миньорите.

— Добре, а защо се обърна към мен?

— Бихме могли да съкратим процедурата и да спестим време. Ако банката реши да не поръчителства за облигациите на железницата, аз няма да публикувам статията. По този начин вие ще избегнете много неприятности с общественото мнение, а и аз ще получа онова, което искам. — Тонио се усмихна леко засрамено. — Надявам се да не го възприемеш като изнудване. Зная, че е малко грубо, но изобщо не може да съперничи на пребивани с камшици деца в нитратна мина.

Хю поклати глава.

— Наистина, изобщо не е грубо. Възхищавам се на духа, с който си подел този кръстоносен поход. А последствията за банката няма да ме засегнат директно — каня се да напусна.

— Сериозно ли?! — удиви се Тонио. — И защо?

— Дълга история. Друг път ще ти я разкажа. Както и да е, имах предвид, че мога само да предам на партньорите какво си ми казал и предложението ти. Те ще решат какво смятат за него и как да постъпят. Напълно съм убеден, че няма да ме попитат за мнението ми. — Все още държеше статията на Тонио. — Може ли да я задържа?

— Да. Аз имам копие.

Тонио бе писал върху бланки на хотел „Рус“ на „Беруик стрийт“, Сохо. Хю никога не бе чувал за него, явно не бе някой от известните и хубави хотели.

— Ще те уведомя какво са казали партньорите.

— Благодаря ти. — Тонио смени темата. — Съжалявам, че говорихме само по работа. Хайде да се срещнем някъде и да си поговорим за миналото.

— Трябва да се запознаеш със съпругата ми.

— С огромно удоволствие.

— Ще те потърся.

Хю излезе от кафенето и се върна в банката. Хвърли поглед към големия часовник в банковата зала и се изненада, че още няма един часа, а вече се бяха случили толкова много неща. Отиде направо в залата на партньорите, където откри Самюъл, Джоузеф и Едуард. Подаде статията на Самюъл, който я прочете и предаде листата на Едуард.

Едуард толкова се ядоса, че не можа дори да я довърши. Почервеня целият и насочи разтреперан пръст към Хю.

— Ти си скалъпил тази история със старото си приятелче! Опитваш се да осуетиш всичките ни отношения с Южна Америка! Просто ми завиждаш, защото не те направиха партньор!

Хю чудесно разбираше причините за истеричния му изблик. Сделките с Южна Америка бяха единственият по-значителен принос на Едуард за банката. Ако ги нямаше тях, той ставаше безполезен. Хю въздъхна.

— И в училище си беше глупак, и сега си оставаш такъв — сряза го. — Въпросът е дали банката иска да поеме отговорност за увеличаването на властта и влиянието на Папа Миранда — човек, който очевидно не смята за голяма работа побоя на жени и убийството на деца.

— Не вярвам в това! — възрази Едуард. — Семейство Силва са врагове на Миранда. Това са само злостни слухове, с цел да ги злепоставят!

— Сигурен съм, че именно това ще каже приятелят ти Мики. Дали обаче е вярно?

Чичо Джоузеф изгледа Хю подозрително.

— Само преди няколко часа дойде тук и се опита да ме убедиш да не пускаме тази емисия. Трябва да призная, че се чудя дали цялата история не е някакъв план за проваляне на първата сериозна сделка на Едуард като партньор.

Хю се изправи.

— Ако ще хвърляте съмнения върху добрата ми воля и искреността ми, ще си тръгна още сега.

В този миг се намеси чичо Самюъл.

— Седни, Хю — нареди той. — Не се налага да преценяваме дали статията е истина или не. Ние сме банкери, не съдии. Фактът, че по отношение на железопътната линия „Санта Мария“ ще има съмнения и спорни въпроси, увеличава риска за емисията на облигации. Това означава, че трябва да преразгледаме заема и може би да се откажем.

Чичо Джоузеф обаче отсече агресивно:

— Няма да позволя да ме мачкат! Нека тоя латиноамерикански перко си публикува статията и да върви по дяволите!

— Това е един от начините да се справим с въпроса — отбеляза Самюъл замислено, като отдаде по-голямо значение на войнственото избухване на Джоузеф, отколкото то заслужаваше. — Можем да изчакаме известно време и да видим какъв ефект ще има статията върху стойността на вече съществуващите южноамерикански акции. Те не са много, но са достатъчно, за да преценим по тях. Ако се сринат, ще отменим емисията за железница „Санта Мария“. Ако не, ще продължим по план.