Кен Фолет - Опасно богатство

— Какво смята баща ти?

— Опитваме се да привлечем и друга банка, за да издадем съвместно емисията. Но основната стратегия е да позволим на Тонио да публикува статията си и да видим какво ще се случи. Ако лошата публичност предизвика срив с южноамериканските акции, ще се наложи да изоставим проекта за железница „Санта Мария“.

Да върви в пъкъла проклетият Тонио! Умен беше — а пък Папа бе истински глупак, задето управляваше мините си като робовладелец, а после очакваше да набира успешно пари в цивилизования свят.

Какво обаче можеше да се направи? Мики започна да си блъска главата над този проблем. Трябваше да запушат устата на Тонио, но той нямаше да се остави да го убедят или подкупят. Ледени пръсти свиха сърцето на Мики, когато осъзна, че трябва да използва други, много по-груби и рисковани методи.

Наложи си маска на спокойствие.

— Може ли да видя статията, моля?

Огъста му я подаде.

Първото нещо, което забеляза, бе адресът на хотела в горния ъгъл на страницата. Продължи да демонстрира спокойствие и безразличие, каквито изобщо не чувстваше, и заяви:

— А, това въобще не е проблем.

— Ама ти дори не си я прочел! — възрази Едуард.

— Няма и нужда. Видях адреса.

— И какво от това?

— Сега вече знаем къде да го открием и можем да се справим с него — обясни Мики. — Оставете тази работа на мен.

Соли много обичаше да гледа как Мейзи се облича. Всяка вечер тя слагаше специалния халат и викаше прислужниците си да вдигнат косата й и да заплетат в нея цветя, пера и мъниста; после освобождаваше момичетата и изчакваше съпруга си.

Тази вечер (впрочем, това важеше и за почти всеки останали) щяха да излизат. По време на лондонския сезон си оставаха вкъщи единствено в случаите, когато те самите даваха прием. След Великден, чак до края на юли, никога не вечеряха сами.

Той дойде в шест и половина, вече облечен с официалните си панталони и бял елек. Носеше голяма чаша с шампанско. Тази вечер косата на Мейзи бе украсени с жълти копринени цветя. Тя свали робата и застана чисто гола пред огледалото. Направи пирует, за да я огледа Соли по-добре, след което започна да се облича.

Първо си сложи ленена долна риза с избродирано с цветя деколте. На раменете си ризата имаше копринени лентички, с които се привързваше към роклята, за да не се подава. След това обу фини бели вълнени чорапи и ги закрепи малко над колената си с ластични жартиери. После дойде ред на дългите до коленете свободни ленени кюлоти, които имаха красиви ширити по ръбовете и се завързваха с шнурче на кръста. Обу си жълти копринени вечерни пантофки.

Соли взе корсета й от стойката и й помогна да си го сложи, след което стегна връзките отзад. Повечето жени се обличаха с помощта на една или две прислужнички, защото не бе възможно да се вмъкнеш сама в сложно изработения корсет и вечерната рокля. Соли обаче се бе научил как да се справя с тези дейности, защото предпочиташе да върши работата на прислужниците, но да не се лиши от удоволствието да гледа.

Кринолините и турнюрите вече не бяха на мода, но Мейзи си сложи една памучна фуста с волани в долната част, завършваща с богат набор, чиято цел бе да поддържа шлейфа на роклята й. Фустата имаше панделка на кръста и Соли я завърза на гърба на жена си.

Най-накрая бе готова и за самата рокля. Тя бе изработена от копринена тафта на бели и жълти райета. Корсажът не прилепваше плътно, а бе от две части, които се прихлупваха и закрепяха на раменете с панделки. Свободното деколте подчертаваше красивите й едри гърди. Останалата част от дрехата се набираше по подобен начин и бе прихваната с големи фльонги на кръста, коленете и подгъва. На прислужничката й отнемаше цял ден да я изглади.

Мейзи седна на пода, а Соли вдигна роклята над главата й и я спусна — все едно бе седнала в палатка. После тя се изправи внимателно и промуши ръцете и врата си през съответните отвори. Двамата със Соли заедно нагласиха диплите — подреждаха ги грижливо, докато застанаха както трябва.

Тя отвори кутията си за бижута и извади една огърлица с диаманти и изумруди, както и обиците към нея. Соли й бе подарил комплекта за първата годишнина от сватбата. Докато си ги слагаше, съпругът й подхвърли:

— От тук нататък ще се виждаме доста по-често със стария си приятел Хю.

Мейзи потисна една въздишка. Доверчивата природа на Соли понякога бе наистина изтощителна. Един нормално подозрителен съпруг щеше да забележи привличането между Мейзи и Хю и да се нервира всеки път, когато се споменеше името на другия мъж. Соли обаче бе твърде невинен. Нямаше представа какво изкушение поставя пред нея.