Кен Фолет - Опасно богатство

Успя да започне кампанията си в полза на Нора още същата вечер. Когато стигнаха целта си и влязоха в салона на маркиз Хачфорд, първият човек, когото видя, бе граф Де Тьокьоли. Познаваше го доста добре, а и той винаги флиртуваше с нея, затова тя смяташе, че може да говори откровено и без заобикалки с него.

— Искам да простите на Нора Пиластър за това, че ви удари плесница — каза му.

— Да й простя ли? — отвърна той. — Та аз съм поласкан! Кой би си помислил, че на моята възраст все още мога да предизвикам някоя млада жена да ме зашлеви? Това е невероятен комплимент!

„Не така се чувстваше, когато стана“, помисли си Мейзи. Това обаче нямаше значение. Доволна бе, че е решил да не придава голямо значение на случката.

Графът продължи:

— Е, ако бе отказала да приеме думите ми сериозно — това вече щеше да е истинска обида!

Мейзи бе на мнение, че именно това е трябвало да направи Нора.

— Кажете ми нещо — попита го, — Огъста Пиластър случайно да ви е окуражавала да флиртувате с племенницата й?

— Какво ужасно предположение! — бе отговорът. — Госпожа Джоузеф Пиластър като сводница! Нищо такова не е правила.

— А някой друг?

Той изгледа Мейзи с присвити очи.

— Вие сте умна, госпожо Грийнборн. Винаги съм ви уважавал заради това ви качество. По-умна сте от Нора Пиластър. Тя никога няма да бъде като вас.

— Само че не отговорихте на въпроса ми.

— Понеже толкова много ви се възхищавам, ще ви кажа истината. Посланикът на Кордоба, сеньор Миранда, ми спомена, че Нора е… как да кажа… че се поддава на убеждение.

Значи това бе причината!

— А пък Мики Миранда е бил подтикнат от Огъста, сигурна съм в това. Тези двамата са много близки.

Де Тьокьоли се намуси:

— Надявам се, че не са ме използвали като пионка.

— Човек се излага на такава опасност, когато действията му са твърде предсказуеми — сприхаво го скастри Мейзи.

На следващия ден отведе Нора при собствената си шивачка. Докато Нора изпробваше стилове и материи, Мейзи научи малко повече за инцидента у херцогиня Тенби.

— Преди това Огъста каза ли ти нещо за графа? — попита.

— Предупреди ме да не го оставям да си позволява волности — обясни Нора.

— Тоест си била „подготвена“ за него, ако може така да се каже.

— Да.

— А ако Огъста не ти бе казала нищо, пак така ли щеше да се държиш?

Нора се замисли.

— Вероятно нямаше да го ударя — нямаше да ми стигне смелостта. Обаче Огъста ме накара да си мисля, че е важно да му се противопоставя по-откровено.

Мейзи кимна.

— Ето на! Тя точно това е искала да стане. Освен това е организирала да предадат на графа, че си лесна.

Нора се слиса.

— Сигурна ли си?

— Той самият ми каза. Тя е ужасно подла и лукава кучка, която няма никакви скрупули. — Мейзи осъзна, че говори с акцента си от Нюкасъл (нещо, което сега й се случваше твърде рядко). Наложи си да се върне към обичайната си реч. — Никога не подценявай способността на Огъста да те предаде най-подло.

— Тя не ме плаши — предизвикателно заяви Нора. — Аз самата нямам много скрупули.

Мейзи й повярва — и съжали Хю.

Докато наблюдаваше как шивачката прикрепя с карфици роклята върху пищното тяло на Нора, Мейзи реши, че най-подходящият стил за нея ще е полонезата. Обилните, натруфени детайли, множеството обемни гънки, набрани и завършващи с волани, отворената отпред горна пола, украсена с панделки и преминаваща отзад в набран шлейф с волани — всичко това изглеждаше чудесно и много отиваше на сладката Нора. Като че ли извивките й бяха прекалено щедри, но дългият корсет щеше да прикрие пълнотата й и да стегне горната част на тялото й.

— Ако изглеждаш добре, си спечелила половината от битката — подхвърли на Нора, която се любуваше на отражението си в огледалото. — За мъжете пък само това има значение. За да спечелиш жените обаче, ще трябва да се постараеш повече.

— Винаги съм се разбирала по-добре с мъже, отколкото с жени — отбеляза Нора.

Мейзи не бе особено изненадана. Нора просто бе такъв тип.

Другата жена продължи:

— Ти сигурно си същата. И затова сме стигнали дотук.

„Дали наистина сме еднакви?“, зачуди се Мейзи.

— Не че мога да се меря с теб — добави Нора. — Всяко амбициозно момиче в Лондон ти завижда.

Мейзи потръпна при мисълта, че е обект на завист и изглежда като героиня в очите на разни златотърсачки, но не каза нищо, защото вероятно си го бе заслужила. Нора се бе омъжила заради пари и с удоволствие призна това пред Мейзи, тъй като смяташе, че тя е сторила същото преди нея. И беше права.