Кен Фолет - Опасно богатство

Джоузеф, донякъде умилостивен от това предложение, заяви:

— Нямам нищо против да оставя борсата да реши.

— Съществува още един вариант, който можем да обмислим — продължи Самюъл. — Можем да привлечем втора банка и заедно с нея да издадем емисията. По този начин негативното обществено мнение ще бъде неутрализирано, защото ще има две мишени и споделена отговорност.

Хю си каза, че това предложение е много разумно. Той самият не би постъпил така, ами би предпочел изцяло да отмени емисията. Стратегията на Самюъл обаче щеше да сведе риска до минимум и да направи сделката възможна — а именно това бе смисълът на банкерството. Самюъл наистина бе много по-добър банкер от Джоузеф.

— Добре — реши Джоузеф с присъщата си импулсивност. — Едуард, виж дали можеш да ни намериш партньори.

— Ама към кого да се обърна? — попита синът му разтревожено.

Хю осъзна, че той няма представа как да подходи към подобна процедура.

Отговори му Самюъл.

— Това е голяма емисия. Като се замисли човек, не са много банките с такава силна насоченост към Южна Америка. Трябва да отидеш в „Грийнборн“. Тя вероятно е единствената достатъчно голяма, за да поеме този риск. Познаваш Соли Грийнборн, нали?

— Да. Ще се видя с него.

Хю се зачуди дали да не посъветва Соли да откаже на Едуард, но веднага размисли: наемаха го като експерт по Северна Америка и щеше да изглежда твърде самонадеяно, ако още в началото започнеше да раздава оценки за сделки от съвсем друга сфера. Реши да опита още веднъж да разубеди чичо Джоузеф, да го накара да отмени емисията напълно.

— Защо просто не си измием ръцете от железница „Санта Мария“? — попита. — Сделката не е добра. Рискът и преди беше висок, но сега ни заплашват и с лоша публичност заради нея. Толкова ли ни трябва наистина?

Едуард отвърна сприхаво:

— Партньорите взеха своето решение, а ти няма какво да се месиш и да го поставяш под съмнение!

Хю се предаде.

— Напълно си прав — съгласи се той. — Не съм партньор, а съвсем скоро няма да бъда и служител.

Чичо Джоузеф го изгледа намръщено.

— Това пък какво трябва да значи?

— Напускам банката.

— Не можеш да го направиш! — възкликна разтърсеният Джоузеф.

— О, напротив, мога. Аз съм най-обикновен служител, а и вие се отнесохте с мен като с такъв. Така че — както би направил всеки обикновен служител — ви напускам заради друга, по-добра работа.

— Къде?

— Всъщност, ще работя в „Грийнборн“.

Очите на чичо Джоузеф сякаш всеки миг щяха да изскочат.

— Ама ти си единственият, който се познава с всички от Северна Америка!

— Предполагам, че именно поради тази причина Бен Грийнборн толкова искаше да ме наеме — бе коментарът на Хю. Може и да не бе правилно, но нямаше как да не му стане приятно, че чичо Джоузеф толкова се е изнервил.

— Но така ще ни отмъкнеш клиенти!

— Трябваше да помислиш за това по-рано, когато реши да оттеглиш поканата си за партньорство.

— Колко ти плащат?

Хю се изправи и тръгна към вратата.

— Отговорът на този въпрос не ти влиза в работата — твърдо отвърна той.

Едуард изкрещя:

— Как се осмеляваш да говориш на баща ми по този начин!

Негодуванието на Джоузеф се изпари като сапунен мехур, изложен на слънцето. За изненада на Хю, той се успокои изведнъж.

— О, Едуард, млъкни — каза меко. — В известна степен лукавството и ударите под пояса са характерни за всеки добър банкер. Понякога ми се иска да приличаше повече на Хю. Той може и да е черната овца на семейството, но поне има кураж. — След тези думи се обърна отново към Хю. — Хайде, изчезвай — каза му без злоба. — Надявам се да се сгромолясаш с гръм и трясък, но надали ще стане.

— Без съмнение, това е най-близкото подобие на благопожелания, което ще получа от твоя клон на семейството — отвърна Хю. — Приятен ден.

— А как е скъпата Рейчъл? — попита Огъста Мики, докато наливаше чая.

— Добре е — отговори той. — Може да намине по-късно.

В действителност Мики не разбираше напълно съпругата си. Тя бе девствена, когато се ожениха, но се държеше като проститутка. Отдаваше му се навсякъде, по всяко време, при това винаги проявяваше ентусиазъм. Още в началото бе опитал да пресъздаде фантазията си, която го бе възбудила първоначално, когато Рейчъл започна да го привлича. Поиска да я завърже за таблата на леглото — но за негово разочарование, тя се съгласи с готовност. До този момент нищо, което предприемаше, не бе я накарало да му се противопостави. Беше я имал дори в салона им за гости, където ги дебнеше непрестанна опасност да бъдат видени от слугите; а пък на нея сякаш й бе харесало дори повече от друг път.