Кен Фолет - Опасно богатство

Кризата се бе разразила неочаквано, като яростна лятна буря — и сериозно я бе уплашила. Но бе отминала също така бързо и сега Огъста, макар и силно изтощена, се чувстваше в безопасност.

Шествието пред височайшата двойка приключи. Музикантите подхванаха кадрил. Принцът поведе херцогинята към дансинга, а херцогът пое принцесата, за да оформят първата четворка. Бързо ги последваха и други групички. Танцът вървеше много спокойно, почти мудно, вероятно заради тежките костюми и прически на голяма част от гостите.

Огъста се обърна към Мики.

— Може би господин Мидълтън вече не представлява заплаха за нас.

— Не и ако Хю продължава да си държи устата затворена.

— И докато приятелят ти Силва си стои в Кордоба.

— Влиянието на семейството му намалява с всяка изминала година. Не смятам, че отново ще го видим в Европа.

— Хубаво. — Мислите на Огъста се върнаха към плана й. — Говори ли с Де Тьокьоли?

— Да.

— Добре.

— Само се надявам, че знаете какво правите.

Тя го изгледа укорително.

— Колко глупаво от моя страна! — заяви Мики. — Вие винаги знаете какво правите.

Вторият танц бе валс и Мики я покани учтиво да му „достави това удоволствие“. Когато Огъста бе още момиче, валсът се смяташе за неприличен, защото партньорите бяха твърде близко един до друг, а ръката на мъжа обгръщаше целия кръст на дамата му. Напоследък обаче дори кралските особи танцуваха валс.

Още щом Мики я взе в прегръдките си, тя усети промяна у себе си. Имаше чувството, че отново е на седемнайсет години и танцува със Странг. Когато Странг танцуваше, се грижеше за партньорката си, а не за собствените си крака. Мики притежаваше същия талант. С него Огъста се чувстваше млада, красива и напълно безгрижна. Долавяше отчетливо колко е гладка кожата на ръцете му, попиваше мъжкия му аромат, съчетание от тютюн и масло за коса, усещаше горещината на тялото му, което се притискаше в нейното. Изпита остра ревност към Рейчъл, която споделяше леглото му. Спомни си за миг сцената в спалнята на стария Сет отпреди шест години. Тя обаче изглеждаше нереална, като отдавна забравен сън и Огъста така и никога не бе повярвала напълно, че се е случила в действителност.

Немалко жени в нейната позиция биха започнали тайна любовна връзка, но макар Огъста понякога да си мечтаеше за такива срещи с Мики, всъщност не би издържала. Нямаше да понесе дебненето, криенето из задните улички, да се вре в някакви забутани дупки, да се задоволява с откраднати прегръдки, непрекъснато да измисля извинения и начини. Освен това подобни афери често се разкриваха. Тя по-скоро би напуснала Джоузеф, за да избяга с Мики. Той може би щеше да прояви желание да го стори. Или, най-малкото, тя можеше да събуди у него такова желание, ако си го поставеше за цел. Всеки път обаче, когато се заиграваше с тази мисъл, се сещаше за всички неща, от които трябваше да се откаже: трите си къщи, каретата си, парите за рокли, позицията в обществото, достъпа до приеми и балове като този. Странг би могъл да й даде всичко това, но Мики можеше да й предложи само себе си, а колкото и да бе съблазнителна тази перспектива, не бе достатъчно.

— Погледнете натам — подкани я Мики.

Тя погледна в посоката, в която бе кимнал и видя Нора да танцува с граф Де Тьокьоли. Напрегна се и предложи:

— Да се приближим към тях.

Не беше много лесно, защото в този ъгъл се намираше кралската групичка, а всички останали се опитваха да дойдат възможно най-близо до нея. Мики обаче показа уменията си и я преведе през стълпотворението, докато се озоваха почти до тях.

Валсът продължаваше, до безкрай се повтаряше една и съща банална мелодия. До този момент Нора и графът приличаха на всички останали, съвсем нормално танцуващи двойки. Той от време на време тихо отбелязваше нещо; тя кимваше и се усмихваше. Може би я придържаше прекалено плътно, но все пак недостатъчно, за да предизвика коментари. Музиката все така се лееше и в един момент Огъста се зачуди дали не е преценила погрешно двете си жертви. Безпокойството я сковаваше и й пречеше да танцува добре.

Извивките на мелодията показваха, че валсът приближава кулминационната си точка. Огъста не отделяше поглед от Нора и графа. Изведнъж забеляза някаква промяна. Лицето на Нора застина от смайване. Вероятно графът бе казал нещо, което никак не й допадаше. Огъста се обнадежди. Каквото и да бе казал обаче, то явно не бе достатъчно обидно, за да направи Нора сцена. Двамата продължиха да танцуват.