Кен Фолет - Опасно богатство

— Какво прекрасно момиче е съпругата на племенника ви, госпожо Пиластър — отбеляза той.

Огъста му се усмихна ледено.

— Много великодушно от ваша страна, графе.

Той повдигна едната си вежда.

— Дали усещам неодобрителна нотка? Несъмнено вие бихте предпочели Хю да бе избрал невеста от собствената си класа.

— Знаете отговора ми и без да ви го казвам.

— Да, но чарът й е неустоим.

— Безспорно.

— По-късно сигурно ще я поканя на танц. Как мислите, дали ще приеме?

Огъста не можа да се сдържи и отвърна с отрова в гласа:

— Сигурна съм в това. Тя не е твърде придирчива.

Обърна му гръб. Е, сигурно искаше твърде много. Не можеше да се надява, че Нора ще се въвлече в някакво скандално произшествие с графа…

Изведнъж получи вдъхновение.

Графът бе критичният фактор, катализаторът. Ако го събереше с Нора, това би била взривоопасна комбинация.

Мислите й бясно препускаха. Тази вечер бе идеалната възможност. Трябваше да го направи сега.

Леко задъхана от вълнение, Огъста се огледа. Забеляза Мики и отиде при него.

— Искам да направиш нещо за мен — сега, бързо! — каза му.

Мики я погледна разбиращо.

— Каквото пожелаете — отвърна приглушено.

Тя пренебрегна намека му.

— Познаваш ли граф Де Тьокьоли?

— Разбира се. Всички дипломати се познават помежду си.

— Кажи му, че Нора е точно такава, каквато изглежда.

Устните на Мики се извиха в половинчата усмивка.

— Само това ли?

— Можеш да поукрасиш, ако искаш.

— Дали да намекна, че знам за тази липса на класа от… ами, от личен опит?

Този разговор вече излизаше извън границите на благоприличието, но идеята на Мики бе добра, така че Огъста кимна.

— Още по-добре.

— Нали знаете как ще постъпи той? — попита я Мики.

— Сигурна съм, че ще й отправи неприлично предложение.

— Ако това искате…

— Да.

Мики кимна.

— Аз съм ваш роб — и за това, и за всичко останало.

Огъста нетърпеливо махна с ръка: беше прекалено напрегната, за да слуша комплименти. Потърси с поглед Нора и я откри да наблюдава удивено разточителното обзавеждане, пищната украса и екстравагантните костюми. Момичето никога не бе виждало нещо подобно. В момента бе изоставило всяка предпазливост. Огъста също загърби по-нататъшните размишления и бързо си проправи път към Нора.

След миг прошепна в ухото й:

— Един съвет.

— Сигурна съм, че ще ми е много полезен — отвърна Нора.

Вероятно Хю, воден от желанието си да си отмъсти, й бе описал характера на Огъста в много черни краски. Нора обаче не бе настроена враждебно, което определено говореше в нейна полза. Изглежда все още не си бе извадила изводи по отношение на Огъста и не се държеше нито сърдечно, нито студено с нея.

По-възрастната жена каза:

— Забелязах, че говориш с граф Де Тьокьоли.

— Дърт мръсник — веднага отсече Нора.

Огъста потръпна заради просташкия израз, но имаше цел, затова продължи:

— Внимавай с него, ако си цениш доброто име.

— Да внимавам? — почуди се Нора. — Какво точно имате предвид?

— Бъди учтива, разбира се. Но, каквото и да се случи, не му позволявай никакви волности. И най-лекото поощрение му стига, а ако не бъде веднага сложен на мястото му, може да предизвика много неловка ситуация.

Нора кимна с разбиране.

— Не се безпокойте, знам как да се справям с подобни типове.

Хю бе застанал наблизо и говореше с херцог Кингсбридж. Сега забеляза Огъста, на лицето му се изписа подозрение и той побърза да дойде при съпругата си. Само че Огъста вече бе казала всичко, което искаше да каже, така че се извърна да наблюдава шествието от маскирани гости. Свършила си бе работата: семената бяха засети. Сега трябваше да чака, изпълнена с напрежение — и да се надява на най-добрия възможен резултат.

В момента пред принца се показваше част от кръга „Марлборо“, включително херцог и херцогиня Кингсбридж, както и Соли и Мейзи Грийнборн. Всички те бяха облечени като източни владетели — шахове, паши и султани — и вместо да му се кланят и да правят реверанси, коленичеха и правеха теманета, което накара едрия принц да се разсмее и предизвика бурни аплодисменти от тълпата наоколо. Огъста мразеше Мейзи Грийнборн, но сега едва я забеляза. В ума си трескаво прехвърляше варианти. Имаше стотици възможности замисълът й да се обърка: Де Тьокьоли да хареса друго хубавичко момиче; Нора да се справи с него по елегантен начин; Хю да не се отдели от жена си и Де Тьокьоли да не успее да се приближи и да стори нещо обидно. С известна доза късмет обаче малката драма, която бе планирала, щеше да се случи — и тогава със сигурност щеше да се вдигне врява.