Кен Фолет - Опасно богатство

— Държа да отбележа, че според мен може да се жени, за която му харесва.

Огъста се бе притеснявала, че той ще заеме именно тази позиция.

— Нямаше да го кажеш, ако беше грозна, кльощава и кисела — с отровен тон зави тя. — Проявяваш такава търпимост, само защото е хубава и флиртува.

— Не виждам какъв е проблемът.

— Партньорите се срещат с министри, дипломати, големи предприемачи. Тя няма да знае как да се държи. Може да го злепостави във всеки един момент.

— Ще се научи. — Джоузеф се поколеба за миг, след което добави: — Струва ми се, че понякога забравяш собствения си произход, скъпа моя.

Огъста се изпъна цялата и възрази разпалено:

— Баща ми притежаваше три магазина! Как смееш да ме сравняваш с тази малка никаквица!

Той моментално отстъпи.

— Добре, добре. Съжалявам.

Огъста продължаваше да беснее:

— Да не говорим, че никога не съм работила в магазините. Бях възпитана като дама!

— Вече се извиних, нека не продължаваме. Време е да тръгваме.

Огъста затвори уста, но отвътре все още кипеше.

Едуард и Емили ги чакаха във фоайето, облечени като Хенри II и Елеонор Аквитанска. Едуард се бе затруднил с поставянето на церемониалния колан и златния акселбант 20 20 Акселбант — декоративен плетен шнур, носен като част от военна парадна униформа. — Б.пр. през гърдите си, затова предложи:

— Вие вървете, майко, а след това върнете каретата за нас.

Емили обаче бързо се намеси:

— О, не, искам да тръгнем сега. Ще си наместваш ширитите по пътя!

Емили имаше големи сини очи и красиво като на малко момиче лице. Изглеждаше очарователно в покритата с бродерия рокля в стила от дванайсети век, с дълга пелерина и със специалното покривало на главата. Огъста обаче вече бе разбрала, че съвсем не е така плаха и покорна, както подсказваше видът й. Още по време на подготовката за сватбата бе станало ясно, че Емили има собствена воля. С удоволствие остави Огъста да се занимава с празничната закуска, но бе настояла (доста упорито при това), сама да избере роклята си и шаферките.

Когато се качиха в каретата и потеглиха, Огъста смътно си припомни, че бракът на Хенри II и Елеонор бе протекъл бурно. Надяваше се Емили да не създава много проблеми на Едуард. От сватбата насам Едуард бе раздразнителен и често изпадаше в лошо настроение и майка му подозираше, че нещо не е наред. Опитала се бе да разбере какво точно, но Едуард не отговори на нито един от деликатните й въпроси.

Всъщност, най-важното бе, че сега е женен и е партньор в банката. Вече бе улегнал. Всичко останало можеше да се оправи впоследствие.

Балът започваше в десет и трийсет. Пиластрови пристигнаха навреме. Всички прозорци на „Тенби хаус“ грееха. Отвън вече се бе събрала тълпа зяпачи, а на „Парк лейн“ се точеше редица карети, които чакаха, за да влязат в двора на къщата. Публиката аплодираше всеки костюм, когато гостите слизаха от превозните си средства и се качваха по стъпалата. Огъста забеляза няколко двойки, преоблечени като Антоний и Клеопатра, известен брой парламентаристи 21 21 Или „кръглоглави“ — привърженици на Кромуел. — Б.пр. и противниците им — роялистите, две старогръцки богини и трима Наполеоновци.

Най-после каретата им стигна входа и те също влязоха. Вътре в къщата имаше втора опашка — от фоайето нагоре по витото стълбище до площадката на върха му, където херцог и херцогиня Тенби, маскирани като Соломон и Савската царица, посрещаха гостите си. Във фоайето бе пълно с цветя, а групичка музиканти забавляваше новопристигналите, докато чакат.

Четиримата от семейство Пиластър бяха последвани от Мики Миранда (той бе поканен заради поста си на дипломат) и Рейчъл, отскоро — негова съпруга. Мики изглеждаше дори по-ослепително от обичайното, облечен в червена коприна като кардинал Уолси 22 22 Кардинал Томас Уолси (1473–1530). — Влиятелен английски държавник и кардинал на Римокатолическата църква по време на управлението на Хенри VIII. — Б.пр. и сърцето на Огъста трепна за миг. Тя огледа с критично око съпругата му, която доста изненадващо бе решила да се маскира като робиня. Огъста бе насърчила Мики да се ожени, но не можеше да потисне чувството на неприязън към това съвсем обикновено момиче, което бе спечелило ръката му. Рейчъл хладно отвърна на втренчения й поглед и собственически хвана Мики, след като той бе целунал ръката на Огъста.

Докато се качваха бавно по стълбите, Мики нареди на Рейчъл:

— Испанският посланик е тук — дръж се мило с него.