Кен Фолет - Опасно богатство

— Ти се дръж мило с него! — решително му отвърна тя. — Аз го смятам за плужек.

Мики се намръщи, но не каза нищо повече. С крайните си възгледи и енергичното си поведение Рейчъл вероятно би била подходяща съпруга за някой по-радикален член на парламента или пък за ревностен журналист, подел кампания в подкрепа на подобни на нейните идеи. Огъста смяташе, че Мики заслужава някоя не така ексцентрична и значително по-хубава жена.

Напред в редицата Огъста забеляза друга двойка младоженци, Хю и Нора. Благодарение на приятелството си със семейство Грийнборн, Хю бе член на кръга „Марлборо“ и за огромно нейно неудоволствие го канеха навсякъде. Маскиран бе като индийски раджа, а Нора май се бе облякла като змиеукротителка — с дълга, покрита с пайети рокля, с цепка в средата, под която се виждаха шалвари. Около краката и ръцете й бяха увити изкуствени змии, а пък една бе положила главата си от папиемаше върху щедрото деколте на Нора. Огъста потрепери.

— Жената на Хю наистина е ужасно проста — промърмори тя на Джоузеф.

Той обаче бе склонен да прояви снизхождение.

— В крайна сметка, това е бал с маски.

— Никоя от другите жени не си е показала така невъзпитано краката!

— Не виждам особена разлика между широки панталони и рокля.

Огъста отвратено реши, че сигурно му харесва гледката на краката на Нора. Толкова бе лесно за подобна жена да изкриви преценката на мъжете!

— Просто не смятам, че е подходяща за съпруга на един партньор в банка „Пиластър“.

— Нора няма да взима финансови решения.

На Огъста й идеше да изпищи от раздразнение. Очевидно, не бе достатъчен фактът, че Нора е момиче от работническата класа. Тя трябваше да стори нещо непростимо, за да се обърнат Джоузеф и партньорите му срещу Хю.

Ето това бе добра идея!

Гневът на Огъста утихна толкова бързо, колкото се бе разгорял. Помисли си, че може би има начин да забърка Нора в някакви неприятности. Вдигна отново поглед към горната част на стълбището и внимателно се вгледа в жертвата си.

Нора и Хю разговаряха с унгарското аташе, граф Де Тьокьоли — човек със съмнителен морал, облечен съвсем подходящо като Хенри VIII. Огъста злъчно си каза, че Нора е точно от онзи тип момичета, които графът би харесал. Почтените дами отиваха в другия край на помещението, когато го видеха, за да избегнат разговора с него; същевременно той бе канен навсякъде, защото бе високопоставен дипломат. Хю наблюдаваше как съпругата му пърха с мигли пред дъртия развратник. Не личеше да изпитва неодобрение. Всъщност, на лицето му бе изписано единствено обожание. Той бе влюбен твърде силно, за да види каквито и да било недостатъци. Това нямаше да продължи дълго.

— Нора разговаря с Де Тьокьоли — прошепна отново на Джоузеф. — Няма да е зле да внимава за репутацията си.

— Не бъди груба с него — безцеремонно я сряза съпругът й. — Надяваме се да поемем набирането на два милиона лири заем за неговото правителство.

Огъста ни най-малко не се интересуваше от Де Тьокьоли. Продължи мрачно да размишлява за Нора. Младата жена бе най-уязвима в момента, когато всичко й бе непознато и още не бе успяла да научи порядките и обноските на висшата класа. Ако тази вечер се изложеше по някакъв начин, за предпочитане в присъствието на уелския принц…

И тъкмо когато си помисли за принца, отвън се разнесоха ликуващи приветствия и ръкопляскане: кралската особа бе пристигнала.

Миг по-късно влязоха принцът и принцеса Александра, облечени като крал Артур и кралица Гуиневир. Следваше ги антуражът им в ролята на средновековни дами и рицари в бойни доспехи. Музикантите рязко прекъснаха валса от Щраус, който изпълняваха и започнаха да свирят националния химн. Всички гости във фоайето се поклониха или направиха реверанс, а чакащите на стълбището се разделиха като Червено море пред кралската двойка. „Принцът става все по-дебел с всяка изминала година“, помисли си Огъста, докато правеше реверанс. Не бе сигурна дали в брадата му са се появили сиви косми, но темето му бързо оплешивяваше. Винаги бе съжалявала красивата принцеса, която трябваше да понася толкова много от съпруга си — прахосник, гуляйджия и любител на флиртовете.

Херцогът и херцогинята, застанали на върха на стълбището, приветстваха гостите си и ги въведоха в балната зала. Хората, които бяха на стълбището, побързаха да тръгнат след тях.

Край стените на просторната бална зала бяха наредени купища цветя от оранжерията в провинциалното имение на Тенби. Светлината на хиляди свещи се отразяваше във високите огледала, разположени между прозорците. Лакеите, които разнасяха чаши с шампанско, бяха облечени като придворни от Елизабетинската епоха — с плътно прилепнали панталони и къси отворени жакети. Принцът и принцесата бяха отведени към подиум в единия край на помещението. За тях бе организирано нещо като демонстрация: част от хората с по-интересни и красиви костюми щяха да минат пред височайшата двойка, за да им ги покажат. Първата групичка дойде от салона, веднага щом двамата заеха местата си. В близост до подиума се струпаха доста хора и изведнъж Огъста се озова плътно притисната до граф Де Тьокьоли.