Кен Фолет - Опасно богатство

Огъста вече почти бе изгубила надежда, а пък валсът приключваше, когато се случи катастрофата.

Единствено Огъста видя как започна всичко. Графът приближи устни към ухото на Нора и нещо й каза. Тя цялата се изчерви, после рязко спря да танцува и го отблъсна, само че никой не забеляза, защото танцът тъкмо приключваше. Да, обаче графът продължи да насилва късмета си — и каза още нещо, а лицето му се изкриви в типичната за него похотлива усмивка. Точно в тази секунда музиката спря и в настъпилото моментно затишие Нора му зашлеви шамар.

В смълчаната бална зала плесницата прозвуча като пистолетен изстрел. Това не бе леко дамско перване, измислено за употреба в салоните за гости, а удар, който би възпрял пияница от простолюдието, който опипва жените в някоя кръчма. Графът залитна назад — и се блъсна в уелския принц.

Заобикалящата ги тълпа ахна едновременно. Принцът се препъна и щеше да падне, ако херцог Тенби не го бе подхванал. В настъпилото ужасено мълчание, ясният глас с кокни акцент на Нора звънна отчетливо:

— Да не си посмял повече да ме доближиш, мръсен дърт подлец такъв!

В продължение на още няколко секунди те стояха така, като жива картина: вбесената жена, униженият граф и стреснатият принц. Огъста бе обзета от ликуване. Беше се получило — беше се получило, при това по-добре, отколкото можеше да си мечтае!

А после Хю се появи до Нора и я хвана за ръката, графът се изпъна в цял ръст и наперено излезе, а около принца се струпа напрегната групичка приближени, сякаш да го защити и скрие от погледите на присъстващите. В залата се разнесе тътена на множество превъзбудени гласове.

Огъста хвърли тържествуващ поглед на Мики.

— Великолепно — измърмори той с истинско възхищение, което го накара за миг да забрави за благоприличието. — Ти си поразителна, Огъста!

После леко стисна ръката й и я отведе от дансинга.

Съпругът й я чакаше.

— Това проклето момиче! — избухна Джоузеф. — Да направи такава сцена под носа на принца… Тя опозори цялото ни семейство — и без съмнение стана причина да изгубим голямата сделка!

Точно на такава реакция се бе надявала Огъста.

— Сега може би най-сетне ще повярваш, че Хю не може да стане партньор — заяви, без да крие триумфа си.

Джоузеф я изгледа преценяващо. За един кратък, ужасяващ миг тя се уплаши, че е прекалила. Че съпругът й ще се досети, че именно тя е организирала срамната случка. Но дори и да му бе минала подобна мисъл, той явно бързо я отхвърли, защото само каза:

— Права си, скъпа моя. Беше права през цялото време.

Хю насочваше Нора към изхода.

— Ние си тръгваме, разбира се — подхвърли той неопределено, докато минаваха покрай тях.

— Сега всички трябва да си идем — отвърна Огъста.

Същевременно обаче не искаше да си тръгнат веднага. Нещата не биваше да останат така. В противен случай имаше реална опасност утре, когато хората се поуспокояха, да сметнат, че инцидентът не е бил нито толкова значим, нито толкова неприятен, колкото изглеждаше на пръв поглед. За да избегне това, Огъста искаше да продължат в същия дух, тук и сега. Трябваше да има още изнервени жестове и сблъсъци, гневни думи и обвинения, които да не могат лесно да се забравят. Сложи длан върху ръката на Нора и я спря.

— Опитах се да те предупредя за граф де Тьокьоли! — каза обвинително.

Хю се намеси:

— Когато мъж като него обиди някоя дама на дансинга, тя няма кой знае какъв избор, освен да направи сцена.

— Не ставай смешен! — избухна Огъста. — Всяко добре възпитано момиче щеше да знае точно какво да стори. Трябваше да каже, че не се чувства добре и да прати да повикат каретата й!

Хю съзнаваше, че това е вярно и не се опита да го отрече. Огъста отново се разтревожи, че може да се успокоят и инцидентът да мине незабелязано и без последствия. Джоузеф обаче още бе ядосан и сега се обърна към Хю.

— Един бог знае колко успя да навредиш за една вечер и на семейството, и на банката!

Хю поаленя.

— Какво точно имаш предвид? — попита сковано.

Огъста със задоволство си каза, че Хю само влошава положението си, като кара Джоузеф да докаже обвинението. Беше прекалено млад и още не знаеше кога трябва да млъкне и тихо да се изниже.

Съпругът й се ядосваше все повече.

— Със сигурност изгубихме унгарската сделка, освен това никога повече няма да ни поканят на светско събитие с участието на кралски особи!

— Чудесно знам това — отвърна Хю. — Исках да разбера какво точно имаше предвид с думите, че аз съм навредил.