Кен Фолет - Опасно богатство

Огледа тялото си във високото огледало. Хю щеше да забележи колко се е променило. Преди шест години имаше малки, хлътнали розови зърна, които приличаха на трапчинки. Сега обаче, след като бе кърмила Бърти, се бяха уголемили значително; бяха станали тъмнорозови, почти червени на цвят — и стърчаха предизвикателно. Като момиче не се нуждаеше от корсет — имаше талията на оса — но след бременността никога не си бе възстановила напълно фигурата и тънкия кръст.

Чу, че мъжете се изкачват по стълбите с тежки стъпки; смееха се на някакъв виц. Хю се бе оказал прав. Никой от тях нямаше да се шокира особено от малка забежка по време на гостуването в провинциалното имение. „Нима не смятат, че предават приятеля си Соли?“, насмешливо се зачуди тя. Но после осъзна, че всъщност тя би трябвало да се чувства като предателка и това й подейства като плесница през лицето.

По време на цялата вечер съзнателно бе изтласкала Соли от ума си, но сега сякаш духът му се върна при нея: безобидния, дружелюбен Соли, милия, щедър Соли; мъжът, който я обичаше до полуда, който бе привързан и се грижеше за Бърти, макар да знаеше, че е дете на друг мъж. Само часове, след като той бе напуснал къщата, Мейзи се канеше да пусне друг мъж в леглото си. „Що за жена съм?“, запита се.

Подтиквана от внезапен импулс, тя отиде до вратата и я заключи.

Сега разбра защо толкова малко й се бе понравил коментарът на Хю, който бе казал нещо от рода на „Хората около теб са известни с това, че нямат нищо против подобни работи“. С тези си думи принизяваше чувствата й към него до нещо банално, просто един от многото флиртове, афери и изневери, които служеха единствено като повод за клюки между дамите от висшето общество. Соли не заслужаваше да бъде предаден заради някаква си банална афера.

„Обаче аз желая Хю“, каза си Мейзи.

Мисълта да се откаже от тази нощ с него я докара почти до плач. Представи си момчешката му усмивка и кокалестата му гръд, сините му очи и гладката светла кожа; припомни си изражението му, докато гледаше тялото й — изражение, което изразяваше удивление и щастие, желание и възхищение; толкова бе трудно да се откаже от всичко това!

На вратата се почука съвсем тихо.

Тя стоеше в средата на стаята — гола, парализирана, занемяла.

Дръжката се завъртя и някой бутна вратата навътре, но тя, естествено, не се отвори.

Чу името си, произнесено съвсем тихо.

Отиде до вратата и дланта й легна върху ключа.

— Мейзи! — повика я меко той. — Аз съм, Хю.

Толкова силно копнееше за него, че при звука на гласа му усети, че се овлажнява. Постави показалеца в устата си и здраво стисна зъби, но болката от ухапването не заличи желанието й.

Той отново похлопа на вратата.

— Мейзи! Пусни ме да вляза!

Тя облегна гърба си на стената и сълзите започнаха да се стичат по лицето й и да капят от брадичката върху гърдите й.

— Нека поне поговорим!

Тя знаеше, че ако отвори вратата, няма да говорят — щеше да го прегърне моментално и щяха да се озоват на пода, полудели от желание.

— Кажи нещо . Там ли си? Зная, че си там!

Тя остана неподвижна. Плачеше безшумно през цялото време.

— Моля те? — промълви той. — Моля те?

След известно време си тръгна.

Мейзи спа неспокойно и се събуди много рано, но когато настъпи утрото на новия ден, това леко повдигна духа й. Както обикновено, преди останалите гости да са станали, отиде в детското крило. Пред вратата на детската трапезария изведнъж спря. Оказа се, че все пак не се е събудила първа. Отвътре се чуваше мъжки глас. Заслуша се и позна Хю.

Той тъкмо казваше:

— И в този момент великанът се събудил.

Разнесе се детски писък, едновременно ужасен и изпълнен с удоволствие. Мейзи осъзна, че е чула сина си Бърти.

Хю продължи:

— Джак се спуснал по бобеното стъбло толкова бързо, колкото го държали краката — но великанът тръгнал след него!

Дъщерята на Кинго, Ан, заяви с превъзходството на седемгодишните, които разбират всичко:

— Бърти се скри зад стола си, защото се страхува. Аз не се страхувам!

Мейзи искаше да се скрие като Бърти. Обърна се и тръгна обратно към стаята си, но почти веднага спря отново. По някое време днес така или иначе щеше да й се наложи да се срещне с Хю. Може би тук, в детската, щеше да й е най-лесно. Взе се в ръце и влезе.

Хю напълно бе запленил трите деца. Бърти сякаш дори не разбра, че майка му е дошла. Хю вдигна към нея поглед, изпълнен с обида и болка.

— Не спирай — каза му Мейзи, после седна до Бърти и го прегърна.