Кен Фолет - Опасно богатство

Семейство Пиластър пристигна и Мики насочи вниманието си към Огъста. Тя носеше поразителна вечерна рокля в наситено цикламенорозово — цвета на зрели малини.

— Изглеждате… вкусна, госпожо Пиластър — произнесе той с нисък, дълбок глас, а тя се усмихна от удоволствие.

Двете групички побъбриха няколко минути, след което дойде време да заемат местата си.

Семейство Бодуин бяха на партера, но Пиластрови имаха ложа. Когато се разделиха, Рейчъл се усмихна топло на Мики и тихичко промълви:

— Може би по-късно пак ще се видим, сеньор Миранда.

Баща й дочу думите й и с неодобрително изражение я хвана под ръка и побърза да я отведе; госпожа Бодуин обаче се усмихна на Мики на тръгване. „Господин Бодуин не иска дъщеря му да избере чужденец“, каза си Мики, „но госпожа Бодуин вече не е така придирчива“.

По време на цялото първо действие той се безпокоеше за заема за железницата. Изобщо не му бе хрумвало, че примитивното политическо устройство на Кордоба — което на практика бе позволило на семейство Миранда да си извоюват с оръжие власт и богатство — за потенциалните инвеститори може да изглежда твърде рисковано. Това вероятно означаваше, че и никоя друга банка няма да приеме да финансира железопътния му проект. Единственият начин да събере парите, бе да използва вътрешното си влияние в „Пиластър“. А единствените хора, на които можеше да окаже някакво въздействие, бяха Едуард и Огъста.

По време на първия антракт, за няколко минути се оказа насаме в ложата с Огъста. Веднага повдигна темата, защото знаеше, че тя предпочита директния подход.

— Едуард кога ще стане партньор в банката?

— Това е болезнен въпрос — отвърна тя огорчено. — Защо питаш?

Разказа й накратко за железопътната линия, като пропусна да спомене дългосрочния план на баща си за нападение над столицата.

— Не мога да получа парите от друга банка, защото никоя от тях не е запозната с Кордоба. Аз ги държах в неведение, за да защитя интересите на Едуард. — Това не беше истинската причина, но Огъста нямаше откъде да знае, тъй като не разбираше нищо от бизнес. — Обаче планът ще успее, ако Едуард го прокара.

Огъста кимна.

— Съпругът ми обеща да направи Едуард партньор, веднага щом се ожени — каза му.

Мики се изненада. Едуард да се ожени! Идеята бе потресаваща… а всъщност, какво толкова?

Огъста продължи:

— Дори постигнахме съгласие за булката: Емили Мейпъл, дъщерята на дякон Мейпъл.

— Какво представлява?

— Красива, млада — само на деветнайсет е — и чувствителна. Родителите й одобряват женитбата.

Да, като че ли бе подходяща за Едуард: той харесваше хубави момичета, а и му бе нужна жена, която да може да контролира.

— И какъв е проблемът?

Огъста се намръщи.

— Просто не знам. Едуард някак… Той изобщо не стига до предложение.

Това не учудваше особено Мики. Не можеше да си представи Едуард да сключи брак, колкото и подходящо да е момичето. Какво можеше да получи от един брак? Нямаше желание да се сдобие с наследници. Сега обаче се бе появил стимул: възможността да стане партньор. Едуард може и да не се интересуваше от нея, но за Мики бе тъкмо обратното.

— Какво можем да сторим, за да го поощрим?

Огъста му хвърли остър, буден поглед и заяви:

— Имам странното усещане, че може да прегърне идеята, ако ти самият се ожениш.

Мики отклони поглед. Наистина, много проницателно от нейна страна. Тя нямаше представа какво се случва зад затворените врати в публичния дом на Нели, но притежаваше майчина интуиция. Той самият смяташе, че ако първи сключи брак, Едуард вероятно ще прояви по-голяма охота.

— Аз да се оженя? — разсмя се леко.

Естествено, рано или късно щеше да сключи брак — всички постъпваха така — но все още не виждаше причина да го прави.

И все пак, ако това бе цената за финансирането на железопътната линия…

„Не става дума само за железницата“, разсъждаваше той. Един успешно получен заем щеше да доведе до втори. Страни като Русия и Канада всяка година набираха нов заем на лондонската борса — за железопътни линии, пристанища, водоснабдителни компании и средства за правителството като цяло. Не виждаше причина и Кордоба да не може да стори същото. Мики щеше да вземе комисиона — независимо дали официално или не — за всяко получено пени. По-важното обаче бе, че парите ще отидат право при семейството му вкъщи, в подкрепа на техните интереси в Кордоба. Семейство Миранда щеше да стане още по-богато и могъщо.