Кен Фолет - Опасно богатство

А пък алтернативата бе немислима. Ако разочароваше баща си този път, прошка нямаше да има. За да избегне гнева на баща си, би се оженил и три пъти, щом трябва.

Погледна отново Огъста. Никога не бяха разговаряли за случилото се в спалнята на стария Сет през септември 1873 г., но нямаше начин да е забравила. Това бе секс, но без проникване; извънбрачна връзка — без изневяра; и нещо, и нищо. И двамата бяха напълно облечени, а и всичко бе свършило след няколко секунди. За него обаче преживяването бе по-страстно, по-вълнуващо и незабравимо от всичко, изпитано с проститутките в бордея на Нели. Убеден бе, че и за Огъста случката е била от голямо значение. Какво ли мислеше в действителност за възможността Мики да се ожени? Половината жени в Лондон щяха да ревнуват, но бе толкова трудно да разбереш какви чувства се таят в сърцето на Огъста! Затова реши директно да я попита. Погледна я в очите.

— Искате ли да се оженя?

Тя се поколеба. За миг в очите й се мерна съжаление. После обаче изражението й отново стана твърдо и тя отсече решително:

— Да.

Вгледа се в нея настойчиво. Тя издържа на погледа му. Мики разбра, че наистина говори сериозно. Обзе го странно разочарование.

Огъста продължи:

— Въпросът трябва да се уреди съвсем скоро. Емили Мейпъл и родителите й не могат да бъдат държани в неведение до безкрайност.

„С други думи, най-добре ще е набързо да се оженя“, каза си Мики. „Ами тогава ще го направя. Така да бъде!“

Джоузеф и Едуард се върнаха в ложата и разговорът се насочи към други теми.

По време на цялото следващо действие Мики си мислеше за Едуард. Бяха приятели вече петнайсет години. Едуард бе слаб и несигурен, стараеше се да се хареса, но не притежаваше инициативност, нито мотивация. Целта на живота му бе да накара хората да го насърчават и подкрепят; самият Мики задоволяваше тези му нужди още от времето, когато започна да му пише домашното по латински в училище. Сега Едуард трябваше да бъде подтикнат да сключи брак, който бе необходим за кариерата му — както и за тази на Мики.

По време на втория антракт Мики подхвърли на Огъста:

— На Едуард му трябва някой да му помага в банката — някой умен чиновник, който ще му бъде верен и ще се грижи за интересите му.

Огъста помисли за миг.

— Да, това наистина е добра идея — каза. — Някой, когото познаваме и двамата с теб и на когото вярваме.

— Точно така.

Тя го попита:

— Имаш ли някого предвид?

— Един мой братовчед, който работи при мен в посолството. Казва се Саймън Оливър. Името му беше „Оливера“, но той го промени, за да звучи като английско. Схватливо момче е и може да му се има пълно доверие.

— Доведи го на чай — нареди Огъста. — Ако ми хареса, ще поговоря с Джоузеф.

— Добре.

Започна последното действие. Мики се замисли. Той и Огъста често разсъждаваха сходно. Би трябвало да се ожени именно за нея: заедно биха покорили света. Изхвърли тази невъзможна идея от главата си. Въпросът сега бе — за коя щеше да се ожени? Не биваше да е някоя наследница, защото не можеше да предложи нищо на такова момиче. Имаше няколко наследници, които лесно би могъл да заплени. Спечелването на сърцата им обаче бе само първата стъпка. Щеше да последва дълга битка с родителите им, без никаква гаранция за крайния резултат. Не, трябваше му някое момиче със скромен произход; момиче, което вече го харесваше и щеше да го приеме с готовност. Погледът му безцелно се зарея към партера и дългите скамейки там — и попадна на Рейчъл Бодуин.

Тя отговаряше идеално на изискванията. Вече бе наполовина влюбена в него. Почти отчаяно си търсеше съпруг. Баща й не го харесваше особено, но пък майка й бе благосклонна към него. Двете с дъщеря й бързо щяха да сломят съпротивата на бащата.

Но, което бе най-важното, тя го възбуждаше.

Щеше да е девствена, невинна и възприемчива. Той щеше да прави с нея неща, които щяха да я смущават и отвращават. Може би щеше да се съпротивлява, което щеше да му хареса още повече. В крайна сметка, съпругата трябваше да се подчинява на сексуалните изисквания на съпруга си, независимо колко странни и противни са те, защото нямаше на кого да се оплаче. Още веднъж си я представи завързана за леглото, само че сега се гърчеше — или от болка, или от желание, а може би и от двете…

Представлението свърши. Когато излизаха от театъра, Мики потърси с поглед семейство Бодуин. Срещнаха се на тротоара, докато Пиластрови чакаха каретата си, а пък Албърт Бодуин се опитваше да спре файтон.