Кен Фолет - Опасно богатство

Мики се усмихна очарователно на госпожа Бодуин и попита:

— Ще позволите ли честта да ви посетя утре следобед?

Тя буквално се слиса.

— Честта ще е изцяло моя, сеньор Миранда.

— Много сте мила. — Стисна ръката на Рейчъл, погледна я в очите и заяви: — До утре, тогава.

— Ще го очаквам с нетърпение — бе отговорът.

Каретата на Огъста пристигна и Мики отвори вратата.

— Какво мислите за нея? — промърмори.

— Очите й са твърде близко едно до друго — заяви Огъста, докато се качваше. Настани се на мястото си, след което му подхвърли през отворената врата: — Като изключим това, прилича на мен. — След което тресна вратичката и каретата потегли.

Час по-късно Мики и Едуард вечеряха в една от частните стаи в публичния дом на Нели. Освен масата, в помещението имаше кушетка, гардероб, умивалник и голямо легло. Ейприл Тилзли бе обзавела наново цялото място. В тази стая сега имаше модерни тъкани „Уилям Морис“ 19 19 Уилям Морис (24 март 1834 — 3 октомври 1896) е английски дизайнер на текстил, художник, писател и социалист. — Б.пр. и няколко поставени в рамки картини, на които бяха изобразени хора, извършващи сексуални действия с разнообразни плодове и зеленчуци. Само че — заради самото естество на бизнеса — хората се напиваха и се държаха непорядъчно, затова тапетът вече бе скъсан, килимът бе раздран, а по пердетата се виждаха петна. Но светлината на свещите скриваше недостатъците и пораженията в помещението, както и немалко години от възрастта на жените тук.

Мъжете бяха обслужвани от две от любимите си момичета, Мюриъл и Лили, които носеха червени копринени пантофки и грамадни натруфени шапки… и нищо друго. Отвън се чуваше дрезгаво пеене и разгорещена караница, но вътре в стаята цареше спокойствие, нарушавано единствено от пращенето на огъня в камината и тихите думи на момичетата, които поднасяха вечерята. Атмосферата помогна на Мики да се отпусне и той вече не се тревожеше толкова заради заема за железницата. Поне вече имаше план. Сега можеше само да го изпробва. Хвърли поглед към седналия от другата страна на масата Едуард. Каза си, че имаха много плодотворно приятелство. В определени моменти дори му се струваше, че е привързан към Едуард. Зависимостта му от Мики бе уморителна, но именно тя даваше на Мики власт над него. Той бе помагал на Едуард и Едуард му беше помагал, а двамата заедно се бяха насладили на всички покварени удоволствия на най-префинения град на света.

Когато приключиха с вечерята, Мики наля още една чаша вино и обяви:

— Ще се оженя за Рейчъл Бодуин.

Мюриъл и Лили се разкикотиха.

Едуард се вгледа продължително в него, след което отсече:

— Не вярвам!

Мики сви рамене.

— Вярвай или не, твоя воля. Въпреки всичко е истина.

— Сериозно ли си решил да го направиш?

— Да.

— Свиня такава!

Мики зяпна изненадано приятеля си.

— Какво? Че защо да не се оженя?

Едуард се изправи и се надвеси над масата, все едно се канеше да го нападне.

— Ти си проклета свиня, Миранда — само това ще ти кажа!

Мики не бе очаквал подобна реакция.

— Какво ти става, по дяволите? — попита той. — Ти няма ли да се ожениш за Емили Мейпъл?

— Това пък кой ти го каза?!

— Майка ти.

— Е, няма да се женя за никого!

— И защо не? Ти си на двайсет и девет години. На толкова съм и аз. На тази възраст един мъж трябва да се сдобие поне с някакво подобие на порядъчно семейство и дом.

— Да върви по дяволите порядъчното семейство! — изръмжа Едуард и обърна масата.

Мики рязко отскочи. Съдовете се натрошиха на парчета, виното се разля. Двете голи жени уплашено се свиха.

— Успокой се! — извика Мики.

— След всичките тези години! — беснееше Едуард. — След всичко, което направих за теб!

Мики наистина бе изумен от яростта на Едуард. Трябваше да го успокои по някакъв начин. Една такава сцена можеше още повече да го настрои срещу идеята за брак, а това бе тъкмо обратното на желанието на Мики.

— Не е болка за умиране — обърна се към него, като се стараеше да говори разумно. — Нищо няма да се промени за нас.

— Естествено, че ще се промени!

— Не, не е така. Пак ще идваме тук.

Едуард го измери с подозрителен поглед. След миг, вече значително по-тихо, попита:

— Наистина ли?

— Да. И пак ще ходим в клуба. Нали за това са клубовете? Мъжете ходят в клубове, за да се отърват от съпругите си.

— Да, предполагам.

Вратата се отвори и в стаята се плъзна Ейприл.

— За какво е целият шум? — запита рязко. — Едуард, ти ли ми изпотроши порцелана?