Кен Фолет - Опасно богатство

Най-после той като че ли омекна. Отпи от виното си и извърна очи от нея.

— Беше ужасно. Не разбирах нищо, не знаех дори дали си жива! — Говореше рязко, но тя виждаше болката от спомена в очите му.

— Съжалявам — промълви безсилно. — Толкова съжалявам, че те нараних! Не го исках. Исках да те предпазя от нещастие. Направих го от любов.

Веднага щом произнесе думата „любов“ съжали, че го е направила.

Той се хвана именно за нея.

— А сега Соли ли обичаш? — попита я рязко.

— Да.

— Двамата изглежда добре сте се устроили.

— С начина ни на живот… не е трудно да се чувстваш доволен.

Той обаче още не бе престанал да й се сърди.

— Получи онова, което винаги си искала!

Това бе малко грубо, но Мейзи имаше чувството, че може би го заслужава, затова само кимна.

— Какво стана с Ейприл?

Мейзи се поколеба. Той отиваше твърде далеч.

— Значи смяташ, че съм като Ейприл, така ли? — попита обидено.

Тези думи някак укротиха гнева му. Той се усмихна печално и отвърна:

— Не, никога не си била като Ейприл. Знам. Въпреки това, просто исках да разбера какво е станало с нея. Виждате ли се все още?

— Да — но тайно.

Ейприл бе неутрална тема. Ако говореха за нея, щяха да се измъкнат от това опасно, осеяно с емоционални мини поле. Мейзи реши да задоволи любопитството му.

— Известно ли ти е онова място, на което казват „При Нели“?

Хю снижи глас:

— Това е бардак.

Тя не можа да се сдържи:

— Ходил ли си някога там?

Очевидно бе, че се е засрамил.

— Да, веднъж. Беше пълен провал.

Това не я учуди особено: много добре си спомняше колко наивен и неопитен бе двайсетгодишният Хю.

— Ами, сега Ейприл е собственичката.

— Божичко! И как се стигна до там?

— Първо стана любовница на един известен романист и известно време живееше в прекрасна къщичка в Клапам. Той се умори от нея горе-долу по времето, когато Нел се замисли за пенсиониране. Затова Ейприл продаде къщичката и купи заведението от Нел.

— Ама че работа! — възкликна Хю. — Никога няма да забравя Нел. Тя беше най-дебелата жена, която съм виждал някога.

Разговорите край масата изведнъж бяха стихнали и няколко души чуха последните му думи. Всички се разсмяха и някой се поинтересува:

— И коя беше тази дебелана?

Хю само се усмихна и не отговори.

След това отбягваха опасните теми, но Мейзи се чувстваше потисната и някак крехка — все едно бе паднала и се бе натъртила.

Когато вечерята приключи и мъжете изпушиха пурите си, Кинго заяви, че иска да танцува. Слугите навиха килима в салона и бе повикан един лакей, който можеше да свири полка на пианото.

Мейзи танцуваше с всички, освен с Хю. После започна да става твърде очевидно, че го отбягва, така че танцува и с него. Все едно шестте години се бяха изпарили и двамата отново бяха в „Креморн Гардънс“. Той почти не я водеше: изглеждаше сякаш инстинктивно правят едни и същи стъпки. Мейзи не успя да потисне предателската мисъл, че Соли танцува много непохватно.

След Хю я пое друг партньор, но после мъжете престанаха да я канят. Десет часа отмина, стана единайсет и донесоха брендито; условностите на благоприличието малко или много бяха забравени. Мъжете разхлабиха папионките и вратовръзките, някои жени захвърлиха обувките си, а пък Мейзи се въртеше единствено в ръцете на Хю. Знаеше, че би трябвало да се чувства виновна, обаче не я биваше особено да изпитва вина. В момента се забавляваше и нямаше намерение да спира.

Когато лакеят, който свиреше на пианото, се изтощи, херцогинята настоя всички да си поемат дъх. Изпрати прислужнички да донесат палтата им, за да могат да се разходят в градината. Когато се озоваха навън, скрити в мрака, Мейзи хвана ръката на Хю.

— Целият свят знае с какво се занимавам през последните шест години. Ами ти какво си правил?

— Харесва ми Америка — каза той. — Там няма класова система. Има богати и бедни, но не и аристокрация. Липсват тия глупости за положение в обществото, за протокол и правила на етикецията. Това, което си сторила ти, като си се омъжила за Соли и си се сприятелила с най-големите благородници в страната, тук е много необичайно. Обзалагам се, че дори сега никога не разкриваш истината за произхода си…

— Мисля, че подозират нещо, но, да — прав си. Не съм си признавала.

— В Америка щеше да се хвалиш със скромния си старт в живота по същия начин, по който Кинго се гордее, че предците му са участвали в битката при Агинкорт.

Тя обаче се интересуваше от Хю, не от Америка.