Кен Фолет - Опасно богатство

Хю обаче отвърна:

— Не се притеснявайте! И ние не обичаме некадърните банкери. Те са заплаха за всички. Но какво точно се е случило, господин Робинсън?

— Пет години градих асоциацията — започна Дани. — Тя имаше грандиозен успех. Всяка седмица изплащахме стотици лири под формата на помощи, а събирахме хиляди от членския внос. Какво обаче можехме да направим с остатъка?

Соли се намеси:

— Предполагам, че сте ги отделили някъде в случай, че ви споходят лоши времена.

— И къде смятате, че ги сложихме?

— В някоя банка, най-вероятно.

— По-точно, в банка „Глазгоу“.

— О, боже! — промълви Соли.

— Не разбирам — намеси се Мейзи.

Соли й обясни:

— „Градска банка на Глазгоу“ фалира.

— О, не! — извика тя. Идеше й да се разплаче.

Дани кимна:

— Всички тези шилинги, платени от съвестните, бедни работници — изгубени от онези глупаци с цилиндри. А после се чудят защо се говори за революция! — Въздъхна. — Откакто това стана, се опитвам да спася асоциацията, но работата е безнадеждна. Затова се отказах.

Кинго внезапно взе думата:

— Господин Робинсън, съжалявам за вас и членовете на асоциацията ви. Бихте ли искали да се подкрепите? Вървели сте пеша цели единайсет километра, ако идвате от гарата.

— Да, ще приема — и ви благодаря.

Мейзи се обърна към останалите:

— Ще заведа Дани вътре, а вие си довършете разходката.

Усещаше, че брат й е силно засегнат и искаше да остане насаме с него, за да разбере какво може да стори, за да облекчи болката му.

Другите очевидно също разбираха размерите на трагедията. Кинго предложи:

— Ще останете ли през нощта, господин Робинсън?

Мейзи трепна. Кинго проявяваше прекалено великодушие. Едно бе да размени няколко любезни думи с Дани тук, в парка; ако брат й останеше за през нощта, Кинго и приятелите му, посветили живота си на преследването на удоволствия, скоро щяха да се отегчат от грубите му дрехи и работническите тревоги. Тогава щяха да го пренебрегнат и да се държат високомерно с него, а той щеше да се почувства още по-силно наранен.

Дани обаче отвърна:

— Довечера трябва да се върна в Лондон. Дойдох само да прекарам няколко часа със сестра си.

Кинго продължи:

— В такъв случай, позволете да ви изпратя до гарата с моята карета, когато решите, че сте готов.

— Това би било много мило от ваша страна.

Мейзи хвана брат си за ръката.

— Ела с мен и ще поискам да ти дадат обяд.

След като Дани потегли за Лондон, Мейзи се присъедини към Соли за кратка следобедна дрямка.

Соли лежеше на леглото, облечен в червен копринен халат, и я наблюдаваше как се съблича.

— Не мога да спася асоциацията на Дан — каза той. — Дори и да ми звучеше смислено от финансова гледна точка — а това не е така — не бих могъл да убедя останалите партньори.

Мейзи изведнъж изпита силна привързаност и благодарност към него. Не го беше молила да помага на Дани.

— Ти си толкова добър — отрони. После се приближи, разгърна халата му и целуна големия му корем. — Вече направи толкова много за семейството ми и няма никаква причина да се извиняваш. Освен това Дани не би взел нищо от теб, както знаеш. Прекалено е горд.

— Но какво ще прави?

Тя смъкна фустите си, прекрачи ги и нави надолу чорапите си.

— Утре има среща с Обединеното дружество на инженерите. Иска да стане член на парламента и се надява, че те ще го спонсорират.

— И предполагам, че ще настоява за по-строги банкови регулации.

— Ти против това ли си?

— Не обичаме особено правителството да ни нарежда какво да правим. Вярно е, че има твърде много кризи, сривове и фалити, но сигурно ще са още повече, ако политиците управляват банките. — Той се претърколи на една страна и подпря главата си на свитата си ръка, за да я вижда по-добре, докато тя събличаше бельото си. — Иска ми се да не те оставях тази вечер.

На Мейзи й се искаше същото. Част от нея изпитваше въодушевление заради перспективата да бъде с Хю, когато Соли го няма, но това я караше да се чувства още по-виновна.

— Нямам нищо против — каза му.

— Толкова се срамувам от семейството си.

— А не би трябвало.

Беше еврейската Пасха и Соли отиваше да празнува ритуала седер заедно с родителите си. Мейзи не бе поканена. Тя разбираше защо Бен Грийнборн не я харесва и отчасти смяташе, че си е заслужила отношението му, но Соли много се разстройваше от него. Той сигурно би се скарал с баща си, ако Мейзи му бе позволила. Тя обаче не желаеше и това да й тежи на съвестта, затова настоя да продължава да се вижда с родителите си и да се държи нормално.