Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Тъй че Уейлрън изглеждаше щастлив, докато Хенри се гневеше. И с пълно основание. Той щеше да пострада повече от всеки друг от завръщането на Томас. Архиепископът бе отказал да утвърди назначението на Уейлрън за епископ на Линкълн. При все това бе посочил свой избраник за епископ на Кингсбридж: приор Филип. Ако Томас се наложеше, Уейлрън щеше да загуби Кингсбридж, но нямаше да спечели Линкълн. Щеше да бъде съсипан.

Положението на самия Уилям също щеше да пострада. С Алиена, която действаше от името на графа, с отстранения Уейлрън, с Филип за епископ и несъмнено с Джонатан за приор на Кингсбридж, Уилям щеше да е изолиран, без нито един съюзник в графството. Заради това се бе присъединил към Уейлрън в кралския двор и сътрудничеше в подронването на крехкото съгласие между крал Хенри и архиепископ Томас.

Никой не беше ял много от лебедите, гъските, пауните и патиците на масата. Уилям, който обикновено ядеше и пиеше с охота, хапваше залъци хляб и отпиваше посет, питие от мляко, бира, яйца и индийско орехче, за да успокои вгорчения си стомах.

Поредният повод за гнева на Хенри бе новината, че Томас е пратил делегация в Тур, където се намираше папа Александър, за да се оплаче, че Хенри не е спазил своята част от мирния договор. Един от по-старите съветници на краля, Енжуге де Бохун, каза:

— Няма да има никакъв мир, докато не заповядате Томас да бъде екзекутиран.

Уилям се стъписа.

Хенри изрева:

— Точно така!

За Уилям беше ясно, че Хенри е приел репликата по-скоро като израз на песимизъм, отколкото като сериозно предложение. Но имаше чувството, че Енжуге все пак не го казва току-така.

Уилям Малвоазин подхвърли небрежно:

— Когато бях в Рим, на връщане от Йерусалим чух да разправят как един папа е бил екзекутиран заради непоносима безочливост. Проклет да съм, ако мога да се сетя за името му вече.

Архиепископът на Йорк се намеси:

— Изглежда нищо друго не може да се направи с Томас. Докато той е жив, ще подклажда размирици в страната и в чужбина.

За Уилям думите на тези трима държавници прозвучаха като предварително съгласувани. Озърна се към Уейлрън. В този момент Уейлрън заговори:

— Определено няма смисъл да се апелира към чувството на Томас за благоприличие…

— Млъкнете всички! — изрева кралят. — Достатъчно чух! Само хленчите — кога ще си размърдате задниците и ще направите нещо? — Отпи глътка от ейла в бокала си. — Тази бира има вкус на пикня! — ревна той побеснял. Избута стола си назад и докато всички останали побързаха да станат, той се изправи и с гневни крачки напусна залата.

Уейлрън наруши настъпилата тревожна тишина:

— Посланието едва ли можеше да е по-ясно, ваши благородия. Трябва да се размърдаме и да предприемем нещо с Томас.

Уилям Мандевил, графът на Есекс, предложи:

— Мисля, че наша делегация трябва да иде да се види с Томас и да го вкара в пътя.

— И какво ще направите, ако той откаже да се вслуша в разума? — запита Уейлрън.

— Мисля, че трябва да го арестуваме в името на краля.

Няколко души заговориха едновременно. Събранието се накъса на малки групи. Мъжете около графа на Есекс заобсъждаха делегацията си до Кентърбъри. Уилям видя, че Уейлрън говори с двама-трима по-млади рицари. Уейлрън засече погледа му и го подкани с жест към тях.

— Делегацията на Уилям Мандевил няма да направи нищо — заговори Уейлрън. — Томас може да се справи с тях с едната си ръка вързана зад гърба.

Реджиналд Фицърс го погледна твърдо и заяви:

— Според някои от нас е време за по-сурови мерки.

— Какво имате предвид?

— Чухте какво каза Енжуге.

Ричард ле Брет, около осемнайсетгодишно момче, избълва:

— Екзекуция.

Думата вледени сърцето на Уилям. Сериозно беше, значи. Зяпна в Уейлрън.

— Ще поискате ли благословията на краля?

Отговори му Реджиналд:

— Невъзможно. Той не може предварително да одобри нещо такова. — И се усмихна злобно. — Но може след това да възнагради верните си слуги.

— Е, Уилям — каза младият Ричард, — с нас ли си?

— Не съм сигурен — отвърна той. Чувстваше се едновременно възбуден и уплашен. — Ще трябва да помисля.

— Няма време за мислене — сряза го Реджиналд. — Ще трябва да тръгнем веднага. Трябва да стигнем в Кентърбъри преди Уилям Мандевил, иначе неговата група ще ни попречи.

Уейлрън се обърна към Уилям:

— Трябва им по-възрастен човек с тях, да ги води и да планира операцията.

Уилям беше убийствено склонен да се съгласи. Не само щеше да реши проблемите си, ами и кралят вероятно щеше да му даде графство в отплата.