Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Успоредно на аркадата външните стени на страничните крила се вдигаха, оставяйки равни пространства за прозорците. По средата между всеки отвор за прозорец извън линията на стената се издаваше контрафорс. Като погледна отворените краища на недовършените стени Уилям видя, че не са плътен каменен зид: всъщност представляваха двойни стени с празнина помежду им. Празнината като че ли бе запълнена с каменни парчета и хоросан.

Скелето бе построено от здрави дървени пилони, стегнати с въжета и с магарета от гъвкави пръти и плетена тръстика между колоните.

Много пари бяха похарчени тук, заключи лордът.

Заобиколи покрай външната страна на олтара, последван от рицарите си. До стените имаше дървени бараки, работилници и сайванти за занаятчиите. Повечето сега бяха заключени, защото днес нямаше зидари, които да редят камъните или дърводелци, които да правят кофраж. Но надзираващите занаятчии — старшите зидари и майсторът дърводелец — се разпореждаха с доброволците, като им казваха къде да трупат камъните, дървения материал, пясъка и варта, които носеха от речния бряг.

Уилям подкара покрай източния край на църквата към южната страна, където пътят му се оказа запушен от манастирските постройки. После обърна, удивен от хитростта на приор Филип, успял да намери работа за майсторите си в неделя с помощта на доброволците.

Докато размишляваше над това, което виждаха очите му, на лорда му стана убийствено ясно, че приор Филип в голяма степен бе виновникът за упадъка на графство Шайринг. Стопанствата губеха младите си мъже заради строежа, а Шайринг — перлата на графството — се засенчваше от разрастващия се нов град Кингсбридж. Живеещите тук плащаха наем на Филип, не на Уилям, а хората, които носеха и продаваха стоки на този пазар, носеха доход на приората, а не на графството. Филип разполагаше и с дървения материал, с овцевъдните ферми и с каменната кариера, която по-рано носеше приходи на владенията.

Уилям и рицарите му потеглиха обратно към пазара през манастирския двор. Реши да го огледа по-отблизо и подкара коня си в тълпата. Движеше се бавно. Хората не се разпръсваха уплашени на пътя му. Когато конят ги бутнеше, поглеждаха към ездача му с раздразнение или с досада вместо със страх и се отдръпваха, когато те сами решаха, с някак снизходително пренебрежение. Никой тук не се плашеше от него. Това го изнервяше. Щом не ги беше страх, не можеше да се предвиди какво ще сторят.

Мина по една от редиците, а после обърна по другата, повел рицарите зад гърба си. Бавното придвижване на тълпата го обезсърчи. Трябваше да се движат по-бързо. Но пък беше сигурен, че тогава тези самонадеяни хора на Кингсбридж щяха да го избутват от пътя си.

Беше стигнал до средата на втория ред, когато видя Алиена.

Дръпна рязко юздите и зяпна в нея вцепенен.

Вече не беше слабото напрегнато и уплашено момиче в дървените обуща, което бе видял тук на Петдесетница преди три години. Лицето й, измършавяло и измъчено тогава, сега изглеждаше щастливо и здраво. Тъмните й очи блестяха весело, а къдриците й се полюшваха около лицето щом тръснеше глава.

Беше толкова красива, че главата на Уилям се замая от страстно желание.

Носеше алена рокля, богато извезана, а на нежните й ръце проблясваха пръстени. С нея имаше по-възрастна жена, която стоеше леко встрани като слугиня. Много пари, бе казала майка му. Така Ричард бе успял да стане скуайър и да се включи в армията на крал Стивън, снаряжен с хубави оръжия. Проклятие! Бе я оставил бездомна, бедна и безсилна. Как бе постигнала това?

Стоеше до една сергия с костени игли, копринени конци, дървени напръстници и други шивашки принадлежности и обсъждаше оживено стоките с ниския тъмнокос евреин, който ги продаваше. Стойката й беше уверена. Бе спокойна и сигурна в себе си. Беше си възвърнала изгубеното излъчване на графска дъщеря.

Изглеждаше много по-възрастна. Беше по-възрастна, разбира се. Уилям беше на двайсет и четири, тъй че тя трябваше вече да е на двайсет и една. Но изглеждаше на повече. Нищо детинско не беше останало вече в нея. Беше зряла.

Тя вдигна глава и срещна очите му.

Последния път, когато бяха кръстосали погледи, тя се бе изчервила от срам и бе побягнала. Този път не отстъпи и отвърна на погледа му.

Уилям понечи да се усмихне многозначително.

По лицето й пробяга язвително презрение.

Уилям усети, че се изчервява. Беше също толкова надменна като преди и го презираше също като преди пет години. Беше я унизил и изнасилил, но тя вече не изпитваше ужас от него. Искаше му се да й заговори, да й каже, че би могъл отново да й направи онова, което някога й бе сторил. Но не можеше да завика над главите на толкова хора. Немигащият й поглед го накара да се почувства дребен. Опита се да й се подсмихне презрително, но не можа и знаеше, че физиономията му изглежда глупава. Уязвен и унизен, той се обърна и сръга коня си напред, но тълпата го забави отново, а изгарящият й поглед го пареше в тила, докато се отдалечаваше от нея педя по педя.