Джеймс Чейс - Мирис на пари

— Можете ли да бъдете сигурен, че никой от тях няма да проговори?

Фон Холц разбра.

— Да… Такава опасност съществува. Когато ликвидирате Гирланд, какво смятате да правите с него?

— Имате предвид трупа? Изучил съм плана на замъка, който ми бяхте дал. В кладенеца на двора има ли вода?

— Да, никой никога не го е ползвал, но вода има.

— Какво още ви трябва? А когато филмите бъдат у вас, момичето ще тръгне по същия път.

На Фон Холц му се повдигна. Той изтри с кърпичка изпотените си длани. Убийствената пресметливост на този човек го шокираше.

— Добре… Аз… Правете каквото знаете…

— Как ще отпратите женската прислуга?

Фон Холц се замисли:

— В Хармиш има празник. Мога да ги изпратя там.

— Много добре. Заемете се с това. Преди всичко отпратете жените и изведете мъжете в гората.

— Може би все пак аз да остана с вас?

Безцветна усмивка едва докосна устните на Силк.

— Това ще ви достави ли удоволствие?

— Надявам се операцията да премине успешно.

— Но не затова, че вие ще останете. Може би искате сам да го убиете или въобще сам ще се заемете с него?

Фон Холц пребледня. Той изведнъж си спомни целия ужас, който беше изпитал, докато се намираше под следствие, преди Радниц да го отърве. Като се обърна рязко, той решително излезе от стаята.

Лю Силк беше доволен от произведения ефект. Той с бързи стъпки се прибра в стаята си, взе от куфара си люгер-7,65 и като се увери, че пълнителят е зареден, кротко слезе на първия етаж в големия салон. Там той отвори двете крила на вратата, водеща към стълбището и вестибюла. Мълчаливо премести едно от креслата, така че оставайки в укритие, да може да вижда цялото рамо на стълбището. Знаеше, че ще се наложи да чака дълго, но беше свикнал.

Рано или късно Гирланд ще слезе по стълбите и ще му падне в ръцете.

Гирланд чу как вратата бавно се отвори, толкова бавно и толкова тихо, че Джилиан въобще нищо не забеляза. Марк я хвана за ръката, а другата притисна до устата й, за да не закрещи изведнъж, и почувства как тя въпреки волята си трепна. В плътната тъмнина той стисна дръжката на пистолета си. Също толкова тихо вратата се затвори. След това от тъмнината се чу шепот: „Гирланд… Това съм аз, Малик…“

Гирланд изтъпя от изненада и секунда или две не можеше да дойде на себе си: Малик? Тук? Ама разбира се, това е неговият глас.

Той прикри Джилиан със себе си и зареди пистолета. Лекото щракване взриви тишината в залата.

— Не мърдай — каза Марк, — въоръжен съм.

— Не ме ли познахте, Гирланд? Приберете оръжието.

Марк включи фенерчето. Тъничък лъч светлина се плъзна надясно от вратата. Малик стоеше до стената вдигнал ръце нагоре.

При вида на този гигант Джилиан едва сдържа вика си. Гирланд премести лъча. Малик изчезна в тъмнината.

— Не съм очаквал да ви видя тук, другарю. По какъв случай?

— Стори ми се, че ви е необходима помощ.

— Скромно казано — разсмя се Гирланд. — Но откога у вас се е появило желание да ми помагате?

— Веднъж ми оказахте услуга. Не обичам да оставам длъжен.

Гирланд като че ли беше озадачен.

— Доколкото си спомням… последния път, когато се видяхме, аз ви почерпих чаша уиски. Носите ли го със себе си?

— Мислете си каквото щете… но аз съм тук, за да ви помогна.

Гирланд се приближи до него, като си светеше под краката, и протегна ръка.

— Ще ви бъда признателен… Приятно ми е, че ви познавам.

Те си стиснаха ръце.

— На мен също — увери го Малик. — Във всеки случай да си има работа човек с противник като вас е удоволствие. От деня на нашата последна среща, да си призная, животът ми не беше много весел.

Те си говореха тихо и Джилиан, притиснала се до стената срещу тях, не чуваше нито една дума. Този великан й внушаваше необясним ужас и този ужас не премина дори и тогава, когато тя видя, че Гирланд се приближи до него и му подаде ръка.

— Елате, ще ви представя Джилиан Шерман — каза Марк.

Приближиха се към нея. Гирланд вдигна високо фенерчето и насочи лъча надолу, за да могат да се видят един друг.

— Джили, искам да ви представя мой стар приятел, съветски агент. Нарича се Малик. Неговото име е точно толкова знаменито, колкото и безизвестно, толкова благородно, колкото и безчестно.

Джилиан гледаше Малик със същия ужас. Той я разглеждаше с пълно безразличие.

— Малик, това е Джилиан Шерман, дъщерята на бъдещия президент на САЩ. Подайте си ръце.

— Познавам я — каза руският агент на немски — искам да ви кажа… тя говори ли немски?