Джеймс Чейс - Мирис на пари

— Не.

— Добре. — Малик освети с фенерчето залата и се доближи до едно от огромните кожени кресла. Запали си цигара.

— Той има да ми каже две думи — обясни Марк. — Но не се бойте. Стойте тук.

— Страх ме е от него. Той е страшен!

— Не, не говори така за него. Познавам го. Не мърдайте и ме чакайте.

— Е, щом сте сигурен в това…

Гирланд нежно я погали по лицето, лекичко я щипна по брадичката и я прегърна. За част от секундата тя се притисна до него, устните й се полуотвориха за целувка.

— Друг път… на друго място — прошепна Марк, отдръпвайки се.

Той отново включи своето фенерче, приближи се и седна до Малик. Прие предложената цигара. Минутка те пушиха тихомълком.

— Искам да знаете, Гирланд — с тих глас каза Малик на немски. — Аз работя с вас. Затова съм тук.

Тази новина не учуди твърде много Марк Гирланд. От различни източници той знаеше, че Малик е изпаднал в немилост и затова не е бил допускан до сериозни дела. Той разбираше също и това, че Малик му дължи живота си. Малик е човек жесток и коварен. Той нямаше принципи, но се оказа, че има сърце.

— Помня какво ми казахте последния път — отново заговори руснакът. — Ние сме професионалисти, а копелетата, от които зависим, са любители. Често съм си мислил за това. Ние двамата трябва да печелим парите си, изпълнявайки онова, което ни заповядат. Но има такива моменти, когато трябва да отмъстиш за себе си на същите тези копелета. Вие си отидохте от Дорей… Струва ми се, че е настъпил моят ред да си разчистя сметките с Ковски.

— Ах, този скъп другар Ковски. Как е той?

— Днес е по-добре от вчера — мрачно отговори Малик — той ми възложи да разбера защо Шерман е долетял в Париж, защо Дорей е идвал при вас, защо вие сте пристигнали в Бавария…

— Постигате успехи!

— Благодаря, по-кротко. — Малик дръпна от цигарата и за секунда огънчето освети неговите славянски скули. — Това момиченце се е снимало в порнофилм, с който шантажира баща си. Тя е постъпила в пацифистка организация, която се ръководеше от Роснолд, бивш специалист по порнография, понастоящем мъртвец. Шерман се обърнал за помощ към Дорей, а Дорей, нямайки възможност да действа официално, се обърнал към вас. Вие сте пристигнал за тази двойчица в Хармиш. За това, не зная как, е научил Радниц. Замъкът е негов. Вие сте били поканени и… сте попаднали в капан. Следих ви. Видях как убиха Роснолд. Видях как на неговата кола от замъка замина някакъв човек, него също го следят. Изкатерих се по стената и ето ме тук.

Гирланд се усмихваше в тъмното.

— Добре свършено, Малик, абсолютно точно. Човекът на бракмата на Роснолд тръгна за филмите, има още три. Когато те бъдат тук, момичето ще бъде ликвидирано и с това операцията ще свърши.

— Вас също ще се постараят да ликвидират!

— Разбира се.

— Ами какво чакаме тогава?

— Момичето…

— Тя не ни влиза в сметката. Защо да не я оставим тук?

— Това е невъзможно… от друга страна, има малко затруднение. Не мога да си замина оттук без тези три касети. Така че и момичето, и аз ще останем тук до връщането на пратеника. Той ще се върне не по-рано от шест часа вечерта…

— Разбирам… Шерман ви плаща, разбира се.

— Иначе какво бих търсил тук? Да не би да си мислите, че си търся приключения безплатно…

Марк хвърли цигарата на пода и я стъпка с крак.

— Парите никога не ви стигат.

— А на вас?

— Не… В моята страна хората нямат много пари и не могат да знаят истинската им цена. Значи, вие ще останете тук до пристигането на филмите, а после…

— Ще ги взема и ще си отида.

— Но как ще го направите? — нетърпеливо попита Малик.

— Ще го направя така: ще допра пистолета си до кльощавия врат на графа и ще го накарам да ме изведе по-далеч от тези места.

След дълго мълчание Малик се обади:

— Значи, аз трябва да остана с вас до шест вечерта.

— Никой не ви кара.

— Вече казах, че искам да ви помогна. Не можете да се измъкнете сам. Трябва някой да прикрива тила ви. Куршум във врата и работата е свършена. Тук има убиец-професионалист, стрелец екстра класа. Видяхте ли как беше убит Роснолд?

Гирланд потри бузата си.

— Трябва да гепя тези филми. За мен те струват 10 000 долара.

Малик включи фенерчето и погледна часовника си.

— 16 часа чакане…

— Приблизително.

— Без храна?

— Ще сляза да потърся нещичко.

— Вие не дооценявате тази публика. Пак ви повтарям, това е стрелец екстра класа.

Гирланд стана.

— Значи, оставате?

— Да.

— Вие наистина сте ми необходим. Благодаря. Да вървим да спим. В съседната стая има легло. Да подремнем за малко.