Джеймс Чейс - Мирис на пари

— Мога да мина и без това — сухо отбеляза руснакът. — Вие вървете, а аз ще попазя.

Гирланд не възрази. Той обичаше да си поспива.

— Да вървим, Джили, да се върнем в нашето легълце с колоните. Малик ще ни попази.

Тя безмълвно се подчини.

Но така и не можа да заспи до самото утро. Гирланд се събуди леко, протегна се и стана. Джилиан също се надигна, внимателно погледнаха в коридора. Пазача го нямаше. Едното крило на вратата към залата беше отворено, Малик седеше в креслото.

— Пазачът слезе преди половин час — прошепна руснакът. — Банята, ако желаете, е отсреща. Аз вече се измих.

Той стана и се приближи до Марк.

— Нещо друго?

Малик поклати глава.

— Явно вашата връвчица не ги е излъгала. Ще претърсят къщата.

— Ще поживеем — ще видим. Засега поне стълбите са свободни, трябва да се качим на горния етаж. Те скоро ще бъдат тук.

Малик се съгласи. Пристъпвайки внимателно, те се приближиха до стълбите и се ослушаха. Гирланд с пистолет в ръка безшумно се изкачи. Нямаше никой. Той се наведе през перилата и махна с ръка. На площадката на шестия етаж седнаха на килима, облегнати на стената.

— Да почакаме тук и да видим какво ще стане. Сега не бих се отказал от чашка кафе и бекон с яйца…

Малик и Джилиан замълчаха. Той не искаше да признава тази си слабост, а на нея й се повдигаше само от мисълта за храна.

Около осем часа те чуха нечий властен глас, който се носеше от вестибюла:

— Всички да се въоръжат и да се претърси цялата гора. Тези двамата трябва да бъдат намерени. Всички в къщата са длъжни да тръгнат на претърсване!

Гирланд и Малик се спогледаха. Марк стана.

— Наблюдавайте стълбите — отрони той и тръгна към дъното на коридора, бутна една от вратите и се оказа в малка преходна стая, излизаща към винтовата стълба на една от кулите на замъка. Той се изкачи по нея. Бойниците гледаха към полянката и към по-далечните покрайнини на гората. Той чакаше. След около пет минути боевият отряд на фон Холц, разтеглен във верига, се отдалечи към гората. След десет минути Гирланд видя малък автобус, в който се качваха жените. Автобусът зави към стражевата кула. Решетката се вдигна и, набирайки скорост, автобусът тръгна към Хармиш. Гирланд вече се стягаше да си тръгне, когато видя фон Холц с ловна пушка. След него вървеше икономът. Те пъргаво пресякоха полянката и потънаха в гората.

Като почака още няколко минути, Гирланд слезе на шестия етаж.

— Е, как е?

— Тридесет и осем мъже, и няколко жени напуснаха къщата. Графът и икономът също са в гората. Нищо ли не чухте?

— Изпратиха трима да свалят въжето.

Гирланд и Малик отново се спогледаха.

— Прилича ми на капан — промърмори Марк — блъф… Оставиха наемния убиец и той вероятно ни изчаква да слезем.

— Да… да идем ли да го потърсим?

— Не е задължително да е долу. Няма да рискуваме. Време засега имаме. Нека почака някой и друг час. Та той не е сигурен, че ние сме тук. Нека понервничи малко.

Малик се съгласи:

— Аз ще остана тук, а вие се върнете в кулата. Ами ако те изведнъж прекратят търсенето и се върнат?

— Да… Хайде, Джили.

Той я преведе в малката кръгла стаичка и каза:

— Аз ще се кача горе, а вие се разполагайте тук на килима и чакайте. Опитайте се да се разсеете. Спомнете си за нещо хубаво, което се е случило в живота ви… Ако има, разбира се, какво да си спомните.

Джилиан изхлипа:

— Има моменти, в които ми се иска да ви убия. Отнасяте се с мен като с дете!

— Не, Джили… Не като с дете.

Той я погледна с нехарактерен за него дълъг поглед, след това се изкачи по витата стълба нагоре. Джилиан заплака. Погледът на Марк й каза повече, отколкото биха й казали думите; но най-ужасно от всичко за нея беше да съзнава, че тя и сама сега за себе си мисли същото.

Лю Силк неподвижно седеше на креслото, поставил на коленете си своя люгер. Царящата в замъка тишина угнетяваше, но Силк беше свикнал с такава тишина. Чакането също беше навик за него. Рано или късно Гирланд ще слезе и тогава той ще го ликвидира. Ако се наложи, Силк е готов да чака целия ден.

На Силк много му се искаше да запуши, но се боеше да не се издаде. Той кръстоса крака и се отпусна. Напрегнати бяха само слухът му и единственото му око.

Вестибюлът беше украсен с великолепен настолен часовник. Махалото равномерно се поклащаше от една страна на друга, дървената кутия резонираше, звукът беше твърд и отсечен. Само след половин час това „тик-так“ изкара Силк от кожата му, но той не посмя да стане и да спре махалото, това би било невнимание от негова страна. Ако Гирланд е все още горе, той също би могъл да чува движението на махалото.