Пауло Куельо - Изневяра

Сещам се за една проповед, написана от неизвестен млад пастор през XIX в. В нея се анализира Посланието на свети Павел до коринтяните и различните проявления, които любовта има, докато расте. Той ни казва, че много от днешните духовни текстове са насочени само към една част от човешката душа.

Говорят за Мир, но не за Живот.

Пишат за Вярата, но забравят Любовта.

Казват какво е Справедливост, но не споменават Откровението - като това, което днес ме осени, след като скочих в бездната на Интерлакен, и което ме измъкна от черната дупка, собственоръчно издълбана от мен в душата ми.

Нека никога не забравям, че само Истинската любов може да победи която и да било друга любов на света. Когато отдадем всичко, вече няма какво повече да губим. Тогава изчезват страхът, ревността, досадата и рутината и остава светлината на едно безкрайно пространство, което не ни плаши, а ни сближава. Тази светлина непрекъснато се променя и това я прави още по-красива и пълна с изненади - не винаги онези, които очакваме, а които успеем да изживеем заедно.

Да обичаш в пълнота означава да живееш в пълнота.

Да обичаш завинаги означава да живееш завинаги. Вечният живот е неразривно свързан с Любовта.

А защо искаме да живеем вечно? Защото искаме да прекараме още един ден с човека до нас. Защото искаме да продължим да сме с някого, който заслужава нашата любов и който може да ни обича така, както смятаме, че заслужаваме.

Защото да живееш означава да обичаш.

Дори любовта към някой домашен любимец, към едно куче например, може да придаде смисъл на живота на човек. Защото, ако той няма тази връзка на любов с живота, ще изчезне и последната причина да продължи да живее.

Нека първо потърсим Любовта и всичко останало ще дойде от само себе си.

В продължение на десетте години брак вече изпитах почти всички удоволствия, с които една жена може да бъде дарена, и изстрадах болка, която не заслужавах. Въпреки всичко, когато се обърна и погледна в миналото си, има съвсем малко моменти - предимно много кратки, - в които съм изпитвала някакво слабо подобие на онова, което си представям, че е Истинската любов: когато родих децата си, когато седяхме с мъжа ми, хванати за ръце, и съзерцавахме заедно Алпите или езерото Леман. Но тъкмо тези кратки моменти оправдават съществуването ми, защото ми дават силата да продължа напред и внасят радост в дните ми - колкото и да се опитвах да ги направя по-тъжни.

Отивам до прозореца и поглеждам града навън. Снегът, който ни бяха обещали, така и не заваля. Но все пак смятам, че това е една от най-романтичните новогодишни нощи, които някога съм преживявала, защото усещах, че загивам, а Любовта ме възкреси. Любовта е единственото, което ще продължи да съществува, след като човешкият род изчезне.

Любовта. Очите ми се изпълват с радостни сълзи. Никой не може да си наложи да обича насила и не може да накара друг да обича насила. Можем единствено да погледнем очи в очи Любовта, да се влюбим и да й подражаваме.

Няма друг начин да постигнем любовта. Няма и по-голямо чудо от нея. Да обичаме другите, да обичаме себе си, да обичаме дори враговете си - така в живота няма да ни липсва нищо. Мога да си пусна телевизора и да видя какво става по света, защото, ако във всяка показана трагедия има поне малко любов, значи вървим към спасението. Защото любовта поражда още любов.

Онзи, който умее да обича, обича Истината, радва се на Истината и не се страхува, защото рано или късно тя ще спаси всички. Той търси Истината с чисто съзнание, смирено, без предразсъдъци и накрая е доволен от онова, което ще намери.

Може би думата искреност не е най-точната, за да обясни тази особеност на Любовта, но не мога да намеря друга. Не говоря за искреността, която унижава ближния. Истинската любов не се състои в това да излагаш на показ слабостите, а да не се страхуваш да се разкриеш, когато имаш нужда от помощ, и да се радваш, когато нещата са по-добри от онова, което са ти казвали хората.

Мисля с нежност за Якоб и Мариан. Може би тъкмо те ме върнаха при съпруга и семейството ми. Надявам се да са щастливи в тази последна нощ от годината. Дано всичко случило се да е сближило и тях двамата.

Дали не се опитвам да оправдая изневярата си? Не. Потърсих Истината и я намерих. Надявам се всички, които са имали подобно преживяване, да са постигнали същото.

Да се научат да обичат по-силно.

Това би трябвало да е нашата цел в този свят - да се научим да обичаме.