Паулу Коелю - Единайсет минути

Никой не забеляза нищо; всички бяха много, много заети.

Ния, единствената от колежките й, с която Мария поддържаше почти приятелски отношения, я извика веднага след като тя влезе в бара. Ния седеше до някакъв азиатец и двамата се смееха.

— Виж това — каза тя на Мария. — Виж какво иска да направя с него!

Азиатецът, който продължаваше да се усмихва, й отправи съучастнически поглед и отвори капака на нещо като кутия за пури. Милан хвърли отдалеч един поглед, за да види дали вътре няма спринцовки или дрога. Но не, беше нещо, което и той самият не знаеше как функционира, макар и устройството му да беше съвсем просто.

— Прилича на някакъв уред от миналия век! — каза Мария.

— И наистина е от миналия век — потвърди азиатецът, възмутен от невежеството, което издаваше подобна забележка. — Този тук е на повече от сто години, струваше ми цяло състояние.

Мария видя в кутията множество клапани, ръчка, кабели, малки метални клеми, батерии. Приличаше на устройство на стар радиоапарат с две жици, на чиито краища бяха поставени две стъклени пръчици с размерите на човешки пръсти. Как подобно нещо би могло да струва цяло състояние?

— А как функционира?

На Ния не й се понрави въпросът на Мария. Въпреки че имаше доверие на бразилката, знаеше, че хората бързо се променят, възможно бе Мария да е хвърлила око на клиента й.

— Той вече ми обясни. Това е електрошоков уред.

И обръщайки се към азиатеца, му предложи да излязат от бара, тъй като бе решила да приеме поканата му. Мъжът обаче изглеждаше въодушевен от интереса, който предизвикваше играчката му.

— Към хиляда и деветстотната година, когато на пазара се появили първите батерии, традиционната медицина започнала да прави експерименти с електрически ток при лекуването на душевните болести и истерията. Токът бил използван и за лекуване на някои пъпки по кожата, както и за да стимулира жизнеността й. Виждате ли тези два края? Те са били поставяни тук — и той посочи слепоочията си — и уредът предизвиквал същия статичен разряд, който усещаме, когато въздухът е много сух.

Подобно нещо никога не се случваше в Бразилия, но в Швейцария беше често явление. Мария го бе установила един ден, когато отваряше вратата на таксито. Чу лек пукот и усети слаб удар. Помисли, че колата не е в ред, възнегодува, каза на шофьора, че няма да плати, а той без малко да я набие, наричайки я невежа. Беше прав: виновна беше не колата, а сухият въздух. След други подобни удари Мария избягваше да докосва каквито и да било метални повърхности, докато накрая откри в един супермаркет гривна, която освобождаваше тялото от натрупаното в него електричество.

— Но това е изключително неприятно! — обърна се тя към азиатеца.

Ния се дразнеше все повече от забележките на Мария. И за да избегне евентуални конфликти с единствената си приятелка, тя бе прегърнала мъжа през рамо, за да не остави никакво съмнение, че той й принадлежи.

— Зависи къде ще го сложите — изсмя се силно азиатецът.

След това той завъртя малката ръчка и двете пръчици станаха лилави. С бързо движение той ги допря до двете жени; чу се пукане, но усещането беше по-скоро на сърбеж, отколкото на болка.

Милан се приближи и каза:

— Не използвайте това нещо тук, ако обичате.

Мъжът прибра пръчиците в кутията. Филипинката се възползва от момента и му предложи да отидат веднага в хотела. Азиатецът изглеждаше малко разочарован, новопристигналата, изглежда, проявяваше много по-голям интерес към електрошоковия уред, отколкото жената, която го канеше да излезе с нея. Облече сакото си и пъхна кутията в една кожена чанта с думите:

— Сега отново започнаха да ги правят, на мода са сред хората, които търсят по-особени усещания. Този уред обаче, който ви показах, може да бъде видян само в редки медицински колекции, музеи и антиквариати.

Милан и Мария стояха един до друг, без да знаят какво да кажат.

— Ти виждал ли си нещо подобно?

— Не и от този вид. Сигурно наистина струва цяло състояние, но този мъж заема ръководна длъжност в една петролна компания. Виждал съм други, по-нови…

— И какво правят с тях?

— Пъхат си ги в тялото… и карат жената да завърти ръчката. Усещат електрошока вътре в себе си.

— Нима не могат да го направят сами?

— Всичко, свързано със секса, човек може да направи сам. Но по-добре хората да продължават да мислят, че е по-забавно, когато са с друг, защото иначе барът ми ще фалира, а ти ще трябва да станеш продавачка на зеленчуци. Между другото, твоят специален клиент каза, че ще дойде тази вечер. Откажи всякакви други покани, ако обичаш.