Паулу Коелю - Единайсет минути

— Спомняте ли си какви книги ми поискахте веднъж?

Не, не си спомняше, но след като видя лукавата усмивка на жената срещу себе си, се досети за какво са били. За секс.

— Знаете ли, след като потърсихте при мен книги на тази тема, реших да направя списък на това, което имахме тогава. Не беше много и тъй като трябва да възпитаваме нашата младеж, поръчах още книги. Така няма да им се наложи да се учат по най -лошия начин, от проститутки например.

Библиотекарката посочи към един куп от книги, които се намираха в ъгъла, всичките грижливо подвързани в жълтеникава хартия.

— Още не съм ги описала, но хвърлих един поглед и се ужасих от това, което открих.

Мария вече се досещаше какво иска да каже жената: неудобни пози, садомазохизъм и други подобни неща. По-добре да й обясни, че бърза за работа (не помнеше къде й бе споменала, че работи, дали в банка или в магазин — не е лесно да лъжеш, тя винаги забравяше лъжите си).

Благодари и понечи да си тръгне, но библиотекарката я спря с думите:

— Вие също щяхте да се ужасите. Знаете ли например, че клиторът е скорошно откритие?

Откритие? Скорошно? Та нали същата тази седмица някой бе докосвал нейния така, сякаш ръцете му винаги са познавали терена, който изследваха — въпреки пълната тъмнина.

— Съществуването му било официално признато през 1559 година, след като един лекар, Реалдо Коломбо, публикувал книга, наречена „De re anatomica“. В течение на хиляда и петстотин години след началото на християнската епоха никой не е споменавал официално за него. Коломбо го описва в своята книга като „нещо красиво и полезно“, как ви се струва?

Двете се разсмяха.

— Две години по-късно, през 1561 годита, друг лекар — Габриеле Фалопио, заявил, че „откритието“ е негово. Представете си само! Двама мъже, италианци, които, разбира се, са вещи в тази област, спорят кой официално е въвел клитора в историята на човечеството!

Разговорът беше интересен, но Мария не искаше да мисли за това, защото отново чувстваше как се навлажнява от стичащата се течност — само при спомена за докосването, за превръзките, за ръцете, които галеха тялото й. Не, не беше мъртва за секса, този мъж я бе спасил по някакъв начин. Колко хубаво бе, че е жива!

Библиотекарката продължаваше разпалено.

— Но дори след като бил „открит“, той продължил да бъде незачитан — каза тя, сякаш бе специалистка по клиторология или както се нарича тази наука. — Осакатяванията, за които четем в днешно време по вестниците, извършвани от някои африкански племена, които продължават да отнемат на жената правото на удоволствие, не са нещо ново. Дори и в Европа през деветнайсети век все още са се правели операции за отстраняване на клитора, тъй като се е смятало, че тази малка и незначителна част от женската анатомия е била главната причина за истериите, епилепсиите, склонността на жените към изневяра и невъзможността им да имат деца.

Мария протегна ръка, за да се сбогува, но библиотекарката не проявяваше никакви признаци на умора.

— Има и нещо още по-лошо. Нашият скъп Фройд, откривателят на психоанализата, смятал, че при нормалните жени оргазмът се придвижва от клитора до вагината. Най-верните му последователи доразвили тази теза и твърдели, че концентрирането на сексуалното удоволствие в клитора е белег за инфантилност или за бисексуалност, което е още по-лошо. А както на всички ни е известно, много е трудно да получиш оргазъм единствено чрез проникването. Хубаво е да бъдеш обладана от мъж, но удоволствието се крие в онази малка пъпчица, открита от един италианец!

Макар да слушаше разсеяно, Мария призна, че Фройд е диагностицирал и собствения й проблем: тя все още бе инфантилна, оргазмът й не се бе придвижил до вагината. Или Фройд грешеше?

— А какво мислите за Г-точката?

— Вие знаете ли къде се намира?

Жената се изчерви, закашля се, но събра смелост и отговори:

— Веднага след входа, на първия етаж, прозорецът в дъното.

Гениално! Бе описала вагината като здание! Може би е прочела това обяснение в някоя книга за девойки: след като някой почука на вратата и влезе, ще открие цяла една вселена вътре в телата им. Всеки път, когато мастурбираше, тя предпочиташе въпросната Г-точка пред клитора, тъй като той предизвикваше у нея тъга, удоволствие, примесено с мъчително чувство, и това я тревожеше.

Винаги отиваше на първия етаж, при прозореца в дъното!

Виждайки, че жената няма намерение да престане да говори — може би беше открила в нея слушателка, с която да сподели за собствената си изгубена сексуалност, — махна с ръка, излезе и насочи мисълта си към нещо друго, защото сега не беше време да мисли за раздялата, клитора, възвърнатата девственост или Г-точката. Съсредоточи се върху шумовете — камбаните, които биеха, кучетата, които джавкаха, трамваите, които скърцаха по релсите, стъпките, дишането, рекламните табели, които предлагаха всичко.