Паулу Коелю - Единайсет минути

— Дръж главата си наведена! Ти си тук, за да бъдеш унизена, за да изпълниш всички мои желания, ясно ли е?

— Да, господарю.

Той хвана ръцете й и сложи първия чифт белезници на китките й.

— И ще те нашляпам здраво, за да се научиш да се държиш подобаващо.

С отворена длан я шляпна по задника. Мария извика, този път я бе заболяло.

— А, и протестираш, така ли? Сега ще ти дам да разбереш!

Още преди да успее да реагира, той вече й беше сложил кожена маска на устата. Не й пречеше да говори, можеше да каже „жълто“ или „червено“, но усещаше, че съдбата й е да остави този мъж да прави с нея каквото си иска и че няма как да се измъкне. Беше гола, с кожена маска и белезници, а във вените й течеше водка вместо кръв.

Още едно шляпване по задника.

— Започни да се разхождаш.

Мария тръгна из стаята, като се подчиняваше на заповедите, които се редуваха една след друга: „спри“, „надясно“, „седни“, „разтвори си краката“. От време на време Терънс я плясваше отзад, тя усещаше болка, чувстваше се унизена, като унижението беше по-силно и всеобхващащо от болката; но в същото време сякаш бе попаднала в един друг свят, където не съществуваше нищо друго, като в това усещане за загуба на собствената идентичност, за подчинение, за отказ от егото, желанията и волята имаше нещо почти религиозно. Беше съвсем влажна, възбудена, без да разбира какво точно се случва.

— Отново застани на колене!

Тъй като продължаваше да държи главата си наведена в знак на покорство и унижение, Мария не можеше да види точно какво става, но усещаше, че в един друг свят, на една друга планета, този мъж се задъхва — беше се уморил да удря с камшика, да я пляска по задника, докато тя самата се чувстваше изпълнена с все по-голяма сила и енергия. Вече беше загубила чувството си за срам и не се притесняваше да показва, че това й харесва, застена, помоли го да започне да я гали, но вместо това мъжът я сграбчи и я завлече до леглото.

Разтвори грубо краката й, като ги завърза към двата края на леглото, но тя знаеше, че това е грубост, която няма да я нарани. С белезници на ръцете, с маска на устата, с разтворени крака тя очакваше всеки момент той да проникне в нея. Нима не виждаше, че е готова, че иска да му служи, че е неговата робиня, неговото животно, неговият предмет и че ще направи всичко, което той поиска.

Видя, че Терънс постави дръжката на камшика в отвора на влагалището й. Плъзна го от долу на горе и в момента, в който докосна клитора й, тя загуби контрол над себе си. Не знаеше колко време бяха тук, нямаше представа колко пъти я бе удрял по задника, но в този момент тя внезапно получи оргазъм — оргазъм, който десетки, стотици мъже не бяха успели да предизвикат през тези шест месеца. За момент блесна ослепителна светлина, след това тя усети, че навлиза в някаква черна бездна, в собствената си душа, където силната болка и страхът се бяха смесили с абсолютното удоволствие. Това я тласна отвъд всякакви познати граници и тя започна да стене, да вика с приглушен от маската глас, да се мята в леглото, усещайки как белезниците се впиват в китките й, а кожените връзки — в глезените й, извиваше се както никога досега, именно защото беше вързана, викаше както никога досега, защото имаше маска на устата си и никой не можеше да я чуе.

Болката и удоволствието представляваха едно цяло, той все по-силно притискаше клитора й с дръжката на камшика, оргазмът излизаше от устата, от влагалището, от порите, от очите, от кожата, от цялото й същество.

Беше обхваната от нещо като транс, но постепенно започна да изплува от него, вече нямаше камшик между краката си, усещаше само, че косата й е мокра от обилната пот, а ръцете му нежно свалят белезниците и развързват кожените връзки, освобождавайки глезените й.

Мария лежеше, смутена, неспособна да погледне мъжа в очите, защото я беше срам от самата себе си, от виковете си, от оргазма си. Той я галеше по косата и също дишаше тежко, но само тя беше изпитала удоволствие; той нито за миг не бе достигнал до подобно опиянение.

Както бе гола, прегърна мъжа, който бе напълно облечен, изтощен от толкова заповеди, от толкова викове. В този момент тя не знаеше какво да каже, как да продължи, но се чувстваше сигурна, защитена, защото с негова помощ бе достигнала до една част от душата си, която не познаваше. Той беше нейният господар и закрилник.

Започна да плаче, а той търпеливо изчака да спре.

— Какво направихте с мен? — попита Мария през сълзи.

— Това, което ти искаше да направя.