Паулу Коелю - Единайсет минути

Всички умеят да обичат, тъй като са се родили с тази дарба. Някои умеят да се възползват по рождение от нея, но на повечето им се налага да се научат отново, да си спомнят как се обича и всички — без изключение — трябва да изгорят на кладата на отминалите си чувства, да изживеят отново някои радости и болки, падения и възходи, докато съзрат водещата нишка, криеща се зад всяка нова среща; да, съществува една нишка.

И тогава телата се научават да говорят на езика на душата, това се нарича секс, това е, което мога да дам на мъжа, който ми върна душата, макар той дори да не подозира колко важна роля играе в живота ми. Именно това поиска той от мен, това и ще му дам; искам да бъде много щастлив.

Понякога животът е голям скъперник — човек прекарва дни, седмици, месеци, дори години, без да изживее нещо ново. От друга страна, след като отвори някоя врата — а именно такъв бе случаят на Мария с Ралф Харт, — през нея нахлува една истинска лавина. В даден момент нямаме нищо, а в следващия получаваме повече, отколкото можем да понесем.

Два часа след като беше затворила дневника си, Мария отиде на работа, където беше повикана от съдържателя Милан.

— Е, спа ли с оня художник?

Той вероятно бе известен в заведението. Мария бе разбрала това, когато бе видяла Ралф да плаща точната сума за трима клиенти, без да попита за цената. Тя само кимна утвърдително, стремейки се по този начин да създаде известна тайнственост, нещо, на което Милан не обърна никакво внимание, тъй като той познаваше този живот по-добре от нея.

— Сигурно вече си готова за следващата стъпка Има един специален клиент, който отдавна се интересува от теб. Досега му отговарях, че нямаш достатъчно опит, и той го вярваше, но може би вече е време да опиташ.

Специален клиент ли?

— И какво общо има това с художника?

— Той също е специален клиент.

И така, всичко, което беше правила с Ралф Харт, вече е било изпробвано и направено от някоя нейна колежка. Прехапа устни и не каза нищо — беше преживяла една прекрасна седмица и не можеше да забрави какво бе написала в дневника.

— И с него ли трябва да направя същото?

— Не знам какво сте правили, но ако днес някой ти предложи питие, не приемай. Специалните клиенти плащат по-добре и няма да съжаляваш.

Вечерта започна както обикновено. Тайландките отново седяха заедно, колумбийките пак бяха със същия израз на жени, които знаят всичко, трите бразилки, в това число и Мария, се преструваха на отегчени, сякаш нищо от това, което ги заобикаляше, не беше ново или интересно. Имаше и една австрийка, две германки, а останалата част от състава се допълваше от жени от Източна Европа, като всичките те бяха високи, светлооки, красиви и в крайна сметка се омъжваха по-бързо от останалите. Мъжете започнаха да пристигат — руснаци, швейцарци, германци, все заети бизнесмени, които можеха да си позволят да плащат за услугите на най-скъпите проститутки в един от най-скъпите градове на света. Някои се отправяха към нейната маса, но тя следеше реакцията на Милан, който всеки път й правеше знак да откаже. Мария беше доволна: тази нощ нямаше да се налага да си разтваря краката, да понася миризми, да взема душ в невинаги добре отоплени бани. Единственото, което беше нужно да направи, бе да покаже на един уморен от секса мъж как трябва да се люби. Освен това, след като размисли, реши, че не всяка жена е толкова изобретателна, за да измисли историята на настоящето.

В същото време се питаше: „Защо, след като са опитали всичко, искат да се върнат там, откъдето са започнали?“ В края на краищата това не я засягаше. При положение, че плащаха добре, тя беше тук, за да ги обслужва.

Влезе един мъж, по-млад от Ралф Харт, красив, с черна коса, с ослепително бели зъби. Носеше костюм, под чието сако с висока яка се подаваше безупречно бяла риза. Насочи се към бара, погледна към Мария и се приближи към нейната маса.

— Ще пиете ли нещо?

Милан кимна утвърдително и тя покани непознатия да седне. Поръча си плодовия коктейл и зачака поканата за танц, но вместо това мъжът се представи:

— Името ми е Терънс и работя в звукозаписна компания в Англия. Тъй като знам, че тук мога да се доверя на хората, се надявам, че това ще си остане между нас.

Мария щеше да започне да говори за Бразилия, но той я прекъсна:

— Милан ми каза, че знаете какво искам.

— Не знам какво искате. Но знам, че си разбирам от работата.

Ритуалът не беше спазен; той плати сметката, хвана я за ръката и й подаде хиляда франка. Докато се возеше в таксито, за момент си спомни за арабина, с когото беше отишла да вечеря в ресторанта с известните картини. За първи път оттогава й даваха същата сума, но вместо да се зарадва, тя се почувства нервна. Таксито спря пред един от най-скъпите хотели в града. Мъжът поздрави портиера и от поведението му личеше, че познава добре мястото. Качиха се направо в апартамента му с изглед към реката. Той отвори бутилка вино, по всяка вероятност много старо, и й предложи една чаша.