Паулу Коелю - Воинът на светлината — наръчник

Опитът, натрупан в битките, прави воина на светлината по-силен.

Воинът никога не забравя миналото. Той знае за Духовното търсене на човека, което е написало някои от най-хубавите страници на историята. Познава и някои от най-лошите й глави: кланета, жертвоприношения, мракобесия. Духовното търсене е било използвано за лични цели, а идеалите му са служили като щит за ужасни намерения.

Воинът е чувал забележки от рода на: „Как ще узная дали това е правилният път?“ Виждал е много хора да се отказват от търсенето, тъй като не могат да си отговорят на този въпрос.

Воинът не изпитва съмнения; той следва една безпогрешна формула.

„По плодовете ще познаете дървото“, е казал Исус. Воинът следва това правило и никога не греши.

Воинът на светлината знае колко е важна интуицията.

В разгара на битката той няма време да обмисля ударите на противника и тогава се осланя на инстинкта си, подчинява се на своя ангел.

В мирно време той тълкува поличбите, които Бог му изпраща.

Хората казват: „Луд е!“

Или пък: „Живее в някакъв си измислен свят.“

Или: „Как може да вярва в неща, които са нелогични!“

Воинът обаче знае, че интуицията — това е Божията азбука, и затова продължава да се вслушва във вятъра и да разговаря със звездите.

Воинът на светлината сяда заедно със своите другари край огъня.

Започват да обсъждат завоеванията си и непознатите, които се присъединяват към тях, са добре дошли, защото всеки се гордее с живота си и със Справедливата битка, в която участва. Воинът говори разпалено за своя път, споделя как се е справил с дадено предизвикателство, какво решение е взел в труден момент. Когато разказва истории, той влага в думите си страст и романтика.

Понякога си позволява да преувеличи малко. Спомня си, че предците му също са преувеличавали от време на време.

Ето защо и той прави така. Но никога не смесва гордостта със суетата, нито пък започва да вярва в собствените си преувеличения.

„Да — чува воинът някого да казва. — Трябва да си изясня всичко, преди да взема решение. Искам да разполагам със свободата да променям намеренията си.“ Воинът посреща с недоверие подобни фрази. И той разполага със същата свобода, но това не му пречи да поеме ангажименти, дори и да не му е съвсем ясно защо го прави.

Воинът на светлината взема решения. Душата му е свободна като облаците на небето, но той е обвързан с мечтата си. По пътя, който той самия е избрал, на воина му се налага да става рано, въпреки че не обича да го прави, да води разговори, които с нищо няма да го обогатят, да прави саможертви.

Приятелите му отбелязват: „Ти не си свободен!“

Войнът е свободен. Но знае, че в отворена пещ хляб не се пече.

Във всяко нещо, което вършим, трябва да знаем какво можем да очакваме, кои са средствата за постигане на целта и дали сме в състояние да се справим с поставената задача.

„Може да твърди, че се е отказал от плодовете само оня, който въоръжен по този начин не изпитва никакво желание да се порадва на резултата от завоеванието, а продължава да е погълнат от битката.

Можеш да се откажеш от плодовете, но този отказ не означава, че ти е безразличен и резултата.“

Воинът на светлината се отнася с уважение към стратегията на Ганди. И не се оставя да бъде разколебан от хора, които са неспособни да постигнат какъвто и да било резултат и поради това непрекъснато съветват и другите да се откажат.

Воинът на светлината обръща внимание на дребните неща, защото те могат да създадат големи пречки. И най-ситното трънче спира тръгналия на път. Една малка и невидима клетка може да разруши здрав организъм. Споменът за отминал страх, траял само миг, може да стане причина уплахата да се завръща всяка сутрин. Частица от секундата ни прави уязвими за фаталния удар на врага.

Воинът внимава за дребните неща. Понякога той е прекалено строг към самия себе си, но предпочита да действа по този начин.

„Дяволът се крие в подробностите“, казва една древна пословица.

Воинът на светлината невинаги е вярващ.

Има моменти, в които той не вярва в абсолютно нищо. И пита сърцето си:

„Струва ли си да полагам толкова големи усилия?“

Ала сърцето му мълчи. Воинът сам трябва да реши.

Тогава той търси някакъв пример. И си спомня, Исус също е преминал през това, за да може да сподели докрай човешката участ.

„Отклони от мене тая чаша!“-казал Исус. Той също се е обезсърчил и е изгубил кураж, но не е спрял.

Воинът на светлината е все още без вяра. Но продължава напред и накрая си възвръща вярата.