Паулу Коелю - Воинът на светлината — наръчник

Воинът никога не отклонява вниманието си.

Воинът на светлината е като скала.

Когато е на равен терен — и около него цари хармония — той е стабилен. Хората могат да издигнат къщите си върху онова, което вече е създадено, защото бурята не ще може да го разруши.

Когато обаче го поставят на стръмно място — и нещата около него не са в хармония и съгласие, — тогава той проявява своята сила; връхлита като скала върху врага, който застрашава мира. В такива моменти воинът се превръща в разрушител и някой не е в състояние да го спре.

Воинът на светлината е готов и за война, и за мир и умее да действа според обстоятелствата.

Когато воинът на светлината се доверява твърде много на ума си, той започва да подценява мощта на противника си.

Не трябва да се забравя следното: има моменти, в които по-ефикасна е силата, отколкото стратегията.

Една корида трае петнадесетина минути; бикът бързо разбира, че се опитват да го измамят, и следващата му крачка е да се нахвърли върху тореадора. Когато това се случи, нито блясъкът, нито себедоказването, нито умът или пък чарът могат да предотвратят трагедията.

Ето защо воинът никога не подценява грубата сила когато тя е прекалено необуздана, той се оттегля от бойното поле и изчаква врагът му да изразходи енергията си.

Воинът на светлината не е равнодушен към несправедливостта.

Знае, че всяко нещо е част от едно цяло и всяко индивидуално действие се отразява на жителите на цялата планета. Ето защо когато стане свидетел на нечие нещастие, той използва сабята си, за да възстанови реда.

Но въпреки че се бори срещу потисничеството, понякога той се опитва да съди потисника. Всеки един ще отговаря за постъпките си пред Бог, затова след като воинът изпълни задачата си, не казва нищо.

Воинът на светлината е на този свят, за да помага на събратята си, а не за да съди ближния си.

Воинът на светлината никога не проявява малодушие.

Бягството може да бъде чудесно средство за защита, но не бива да бъде използвано, ако страхът е твърде голям. Когато се колебае, воинът предпочита да приеме поражението и след това да излекува раните си, защото знае, че ако избяга, ще даде на нападателя по-голяма власт, отколкото той заслужава.

В трудни и мъчителни моменти воинът посреща неизгодната ситуация с героизъм, примирение и смелост.

Воинът на светлината никога не бърза. Времето работи в негова полза; той се научава да владее нетърпението си и по този начин избягва необмислените постъпки.

Вървейки бавно, той забелязва колко уверени са крачките му. Знае, че участва в един решителен момент от историята на човечеството и че трябва да промени себе си, преди да промени света. И тогава си спомня за думите на Ланца дел Васто: „На една революция й трябва време, за да се наложи.“

Воинът на светлината никога не откъсва плода, преди да е узрял.

На воина на светлината е необходимо търпение и в същото време бързина.

Двете най-големи грешки в една стратегия са следните:

Да действаш, преди да е настъпил часът за това, или да пропуснеш подходящия момент. За да ги избегне, воинът подхожда към всяка ситуация така, сякаш единствена, и не използва чужди формули, рецепти или мнения.

Халифът Муауия попитал Умар Бин Ал-Аас в какво се крие тайната на голямата му политическа ловкост.

„Никога не се заемам с нещо, преди да съм проучил предварително пътя за отстъпление; от друга страна, никога не съм си тръгвал тичешком веднага след като съм влязъл“, бил отговорът.

Воинът на светлината често се обезсърчава.

Мисли, че нищо не е в състояние да събуди чувството, от което се нуждае. Много дни и нощи той е принуден да отстоява завоюваната позиция, без да има ново събитие, което пак да разпали ентусиазма му.

Приятелите му отбелязват: „Може би неговата битка е приключила.“

Чувайки подобни забележки, воинът изпитва болка и срам, защото знае, че не е стигнал там, където е искал. Но той упорит и не се отказва от онова, което е решил да направи.

И тогава, когато най-малко очаква, пред него се отваря нова врата.

Воинът на светлината не допуска в сърцето си чувство на омраза.

Когато се кани да влезе в битка, си спомня какво е казал Христос: „Обичайте враговете си!“ И се подчинява.

Но знае, че актът на опрощението не го задължава да приема всичко; воинът не бива да навежда глава, защото ще изгуби от погледа си хоризонта на своите мечти.

Приема, че противникът се е появил, за да подложи на изпитание неговата храброст, постоянството му, способността му да взема решения. Той го задължава да се бори за мечтите си.