Паулу Коелю - Воинът на светлината — наръчник

Някои от другарите му отбелязват: „Има неблагодарни хора.“

Това не може да разколебае воина. Той продължава да насърчава ближния си, защото по този начин насърчава самия себе си.

Няма воин на светлината, който да не се е боял да влезе в битка.

Няма воин на светлината, който да не е предавал и да не е лъгал в миналото.

Няма воин на светлината, който да не е тръгвал по чужди пътища.

Няма воин на светлината, който да не е страдал за маловажни неща.

Няма воин на светлината, който да не е смятал, че не е воин на светлината.

Няма воин на светлината, който да не е пропускал да изпълни моралните си задължения.

Няма воин на светлината, който да не е казвал „да“, когато всъщност е искал да каже „не“.

Няма воин на светлината, който да не е наранявал този, когото обича.

Затова е и воин на светлината; защото е минал през всичко това и въпреки всичко не е изгубил надеждата да стане по-добър.

Воинът винаги се вслушва в думите на някои проповедници от миналото като например в тези на Томас Хъксли: „Последствията от постъпките ни са плашило за страхливците и светъл лъч за мъдреците.

Светът е една шахматна дъска. Фигурите, това са всекидневните ни постъпки; правилата на играта са тъй наречените природни закони. Не можем да видим Играча, който е от другата страна на дъската, но знаем, че е справедлив, честен и търпелив.“

Воинът е длъжен да приеме предизвикателството. Той знае, че Бог забелязва и най-малката грешка на тези, които обича, като не им позволява да се преструват, че не са им известни правилата на играта.

Воинът на светлината не отлага решенията си. Той размишлява достатъчно дълго, преди да пристъпи към действие; преценява подготовката си, своята отговорност и дълга си към учителя. Старае се да запази спокойствие и анализира всяка своя стъпка така, сякаш тя е най-важната.

Но в мига, в който вземе решение, воинът тръгва напред: не се съмнява в това, което е избрал, нито пък променя посоката, ако обстоятелствата са различни от тези, които той си е представял.

Ако решението му е правилно, той ще спечели битката, дори и тя да продължи по-дълго от предвиденото. Ако обаче неговото решение е погрешно, той ще бъде победен и ще трябва да започне всичко отначало, но този път ще е по-мъдър.

Когато воинът на светлината започне нещо, той винаги го довършва.

Воинът знае, че неговите най-добри учители са хората, с които е на бойното поле.

Да искаш съвет е опасно. Да даваш съвет е още по-рисковано. Когато се нуждае от помощ, воинът се опитва да разбере как неговите приятели решават — или не решават — проблемите си.

Ако се нуждае от вдъхновение, той чете по устните на стоящия до него думите, които ангелът-пазител иска да му каже.

Когато се чувства изморен или самотен, не мечтае за мъже и жени, които в момента са далеч от него; търси човека до себе си, за да сподели своята болка или нуждата от ласки — прави го с наслада и без чувство за вина.

Воинът знае, че дори и най-далечната звезда във Вселената се проявява в нещата, които го заобикалят.

Воинът на светлината споделя своя свят с хората, които обича.

Старае се да ги насърчи да сторят това, което биха искали, но не смеят; в такива моменти се появява Противникът с две табелки в ръка.

На едната от табелките пише: „Мисли повече за себе си! Запази си Божията милост, защото накрая ще изгубиш всичко!“

На другата табела воинът чете: „Кой си ти, та да помагаш на другите? Нима не виждаш собствените си недостатъци?“

Воинът знае, че има недостатъци. Ала знае също, че не може да израсне сам, дистанцирайки се от другарите си.

Тогава той хвърля на земята и двете табелки макар и да си дава сметка, че в тях има нещо вярно. Те се превръщат на прах, а воинът продължава да окуражава човекът до себе си.

Ето как мъдрецът Лао Дзъ тълкува пътуването на воинът на светлината: „По пътя трябва да се вглеждаш във всички дребни и незабележими неща. Трябва да разпознаеш мига, в който да действаш по подходящ начин.

Дори и да си стрелял много пъти с лъка продължаваш да внимаваш как поставяш стрелата и опъваш тетивата.

Когато начинаещият започне да осъзнава потребностите си, значи е станал по-умен от разсеяния мъдрец.

Да натрупваш любов носи късмет, да натрупваш омраза е трагедия. Който си затваря очите пред проблемите, забравя вратата отворена и се появяват нещастията.

Битката няма нищо общо със спора.“

Воинът на светлината медитира. Сяда в някое спокойно кътче в палатката си и се оставя на божествената светлина. Правейки това се опитва да не мисли за нищо; забравя за стремежа към удоволствия, за предизвикателствата, за откровенията — и позволява на своите дарби и на силите си да се проявят.