Паулу Коелю: Воинът на светлината — наръчник

„Колко интересно! — казва си воинът на светлината. — Срещнах толкова хора, които при първият удобен случай се опитват да покажат най-лошото от себе си. Крият вътрешната си сила зад агресивност, маскират своя страх от самотата, придавайки си вид на независими. Не вярват в собствените си способности, а непрекъснато изтъкват добродетелите си“

Воинът на светлината открива тези недостатъци у много от мъжете и жените, които познава. Никога не се оставя да бъде подведен от външността и упорито запазва мълчание, когато се опитват да го впечатлят. Възползва се от случая, за да поправи собствените си грешки — другите винаги са добро огледало за самия него.

Воинът използва всяка предоставила му се възможност, за да се учи.

Понякога Воинът на светлината се бори с този, когото обича.

Ако иска да запази приятелите си, той никога не се поддава на бурите на съществуването; достатъчно силен е, за да преодолее трудностите и да продължи напред.

Впрочем много често той бива предизвикван от онези, които се опитва да научи да си служат изкусно със сабята. Собствените му ученици го въвличат в битка.

Воинът показва своето майсторство: с няколко удара обезоръжава учениците си и хармонията е възстановена.

— Защо правиш това, след като си толкова по-добър от тях? — попита го някой минувач.

— Защото, когато ме предизвикат, те всъщност искат да разговарят с мен и по този начин аз поддържам диалога — отвръща воинът.

Преди да влезе в някоя важна битка, воинът на светлината си задава въпроса: „До каква степен съм развил сръчността си?“

Той знае, че всяка от битките, които е водил в миналото, са го научили на нещо. В същото време много от тези уроци са му причинили твърде големи страдания. Неведнъж той си е губил времето, борейки се за някоя лъжа. И е страдал заради хора, които не са заслужавали любовта му.

Победителите не повтарят грешките си. Ето защо воинът рискува сърцето си само заради нещо, което си струва.

Воинът на светлината спазва основното положение от „Идзин“ („Книгата на промените“): „Постоянството е благотворно.“

Той знае, че постоянството няма нищо общо с упорството. Съществуват периоди, през които битките се проточват прекалено дълго, като изтощават силите му и охлаждат ентусиазма му.

В подобни моменти воинът размишлява: „Една твърде дълга война накрая ще унищожи и победителя“.

Тогава той оттегля силите си от бойното поле и си дава почивка. Не се отказва от целта си, а съумява да изчака по-добър момент за ново нападение.

Воинът винаги се връща отново в битката. Никога не го прави от инат, а защото си дава сметка за промените, които настъпват с времето.

Воинът на светлината знае, че някои моменти в живота се повтарят.

Често пъти се оказва пред същите проблеми и в същите ситуации, в които вече е попадал; и тогава се отчайва, мислейки, че е неспособен да продължи напред, след като за пореден път се е озовал в затруднено положение.

„Но аз вече минах през това!“ — протестира той пред сърцето си.

„Минал си наистина, но не си го преодолял“ — отвръща сърцето му.

И тогава воинът разбира, че тези негови преживявания са с една единствена цел: да го научат на неща, които той не иска да възприеме.

Воинът на светлината винаги прави необикновени неща.

Той може да танцува на улицата, докато отива на работа, да погледне в очите някой непознат и да заговори за любов от пръв поглед, да защити идея, която другите намират за смешна. Воините на светлината могат да си позволят такива дни.

Воинът не се страхува да си поплаче за отминали страдания или да се зарадва на нови открития. Когато обаче усети, че е ударил часът, изоставя всичко и се впуска в приключението, за което толкова е мечтал. Щом почувства, че силите му са на изчерпване, напуска битката, без да се самообвинява, че е извършил необмислена постъпка.

Воинът на светлината не си губи времето, за да се опитва да играе ролята, която другите са избрали за него.

Блясъкът в очите на воините на светлината никога не угасва.

Те са част от този свят и от живота на други хора, тръгват на път без дисаги и сандали. Често пъти са страхливи. Не винаги постъпват правилно.

Страдат излишно, понякога проявяват дребнавост и не вярват, че някога ще успеят да израснат. Много често смятат, че са недостойни за каквато и да е било благословия или чудо.

Невинаги са сигурни, че разбират защо са на този свят. Прекарват много безсънни нощи, понеже смятат, че живота им е безсмислен.