Паулу Коелю - Воинът на светлината — наръчник

Дори и да не може да разбере начаса, тези дарби и сили постепенно нахлуват в живота му и започват да влияят на всекидневието му.

Докато медитира, воинът престава да бъде той самият, а се превръща в искрица от Всемирната душа. В такива моменти той осъзнава своята отговорност и действа, съобразявайки се с нея.

Воинът на светлината знае, че в мълчанието на сърцето му има някакъв ред, който го направлява.

„Когато държа лъка си опънат — казва Херигел на своя дзен-учител — идва момент, в който чувствам, че ако не стрелям веднага ще се разколебая.“

„Докато се опитваш да предизвикваш момента, в който да пуснеш стрелата, няма да усвоиш изкуството да стреляш с лък — казва учителят. — Това, което понякога пречи на точността на стрелбата е прекалено силното желание на стрелеца.“

Воинът на светлината често пъти си мисли: „Ако не го направя аз, няма кой да го направи.“

Не е точно така: той трябва да действа, но да позволи и на Вселената да се намеси в подходящ момент.

Когато воинът страда заради някаква несправедливост, обикновено иска да остане сам, за да не издаде болката си пред другите.

Подобно поведение е същевременно хубаво и лошо.

Едно е да позволиш на сърцето си да излекува собствените си рани. Съвсем друго е да прекараш целия ден в дълбока медитация от страх да не се покажеш слаб.

Във всеки един от нас има по един ангел и по един демон, като гласовете им много си приличат. Когато изникне някоя трудност, демонът подхранва този смутен разговор, като се опитва да ни покаже колко сме уязвими. А ангелът ни кара да размислим върху постъпките си, като понякога се нуждае от устата на друг човек, за да се прояви.

Воинът поддържа равновесието между самотата и зависимостта.

Воинът се нуждае от обич. Любовта и ласките са част от неговата природа — също както храната, водата и склонността му да участва с Справедливата битка. Когато войнът не е щастлив при залез слънце, значи нещо не е наред.

В този момент той прекратява битката и отива да потърси някой, с когото да посрещне падането на нощта.

Ако не може да го открие, се пита: „Дали не съм се побоял да се сближа с някого? Дали не съм получил нечия обич, без да разбера?“

Воинът на светлината се възползва от самотата, но не я допуска тя да се възползва от него.

Воинът на светлината знае, че е невъзможно да се живее в състояние на пълен покой.

Научил е от стрелеца с лък, че за да изпрати стрелата си далеч, е необходимо да държи лъка си добре изпънат. Научил е от звездите, че блестят единствено благодарение на вътрешна експлозия. Воинът забелязва, че когато конят се напряга да прескочи някакво препятствие, напряга всичките си мускули.

Той обаче никога не смесва напрежението с нервността.

Воинът на светлината успява да поддържа постоянно равновесие между Строгостта и Милосърдието.

За да постигне мечтите си, той се нуждае от силна воля, а също и от способността да проявява себеотрицание; макар и да има цел, невинаги пътят до нея е такъв, какъвто си го е представял.

Ето защо воинът проявява дисциплина и състрадание. Бог никога не изоставя чадата си — неговите намерения обаче са неведоми и той прокарва пътя чрез собствените ни стъпки.

Проявявайки дисциплина и себеотрицание, воинът се изпълва с ентусиазъм. Рутината не може да ни напътства във важни моменти.

Понякога воинът заобикаля изпречилите му се препятствия така, както прави водата.

Има моменти, в които, ако се съпротивляваш, ще бъдеш унищожен; затова той се приспособява към обстоятелствата. Приема безропотно факта, че камъните по пътя ще определят посоката му през планините.

Силата на водата се крие в това, че нито чук може да я счупи, нито нож да я нарани. И най-острата сабя на света не може да остави белег на повърхността й.

Речната вода се приспособява към терена, без да забравя целта си: морето. Извира като слаба струя, но постепенно става силна благодарение на другите реки, които среща.

И от определен момент нататък придобива абсолютна власт.

За воинът на светлината не съществуват абстрактни неща.

Всичко е конкретно, всяко нещо се отнася и до него. Той не седи удобно в палатката си, наблюдавайки какво става по света; приема всяко предизвикателство като възможност да промени самият себе си.

Някои от другарите му за цял живот протестират, че нямат избор, или пък обсъждат чуждите решения. Воинът обаче превръща мислите си в дела.

Понякога избира погрешна цел и плаща безропотно грешката си. А понякога се отклонява от пътя и губи много време, докато се върне към първоначалната посока.