Паулу Коелю - Воинът на светлината — наръчник

Воинът обаче е научил уроците; заел е някаква позиция, изслушал е нечий съвет, бил е достатъчно смирен, за да приема чужда помощ.

Воинът с чувство за отговорност не е този, който носи на раменете си тежестта на света, а онзи, който се е научил да се справя с предизвикателствата във всеки един миг.

Воинът на светлината не винаги може да избира бойното поле.

Понякога, съвсем изненадващо и за него самия, той попада в битки, към които не се е стремил; излишно е да се опитва да избяга от тях, защото ще го преследват.

И тогава в мига, в който сблъсъкът е почти неизбежен, воинът разговаря с противника си. Без да проявява страх или малодушие се опитва да разбере защо другият желае тази битка; кое го е накарало да напусне родното си място и да го потърси за този двубой. Без да вади сабята от ножницата, воинът го убеждава, че това не е неговата битка.

Воинът на светлината изслушва това, което неговия противник иска да му каже. Бори се само, ако е необходимо.

Воинът на светлината понякога се бои да взема важни решения. „Това е прекалено трудно за теб!“ — казва му негов приятел. „Тръгвай напред, бъди смел!“ — казва му друг. И колебанията му се засилват.

След няколко дни на безпокойство той се оттегля в оня ъгъл на палатката си, където обикновено сяда, за да медитира и да се моли. Вижда себе си в бъдещето. Вижда хората, които ще бъдат облагодетелствани или ощетени от неговите действия. Той не иска да причинява излишни страдания, но не желае също така да изостави пътя си.

И тогава воинът изчаква решението да дойде само.

Ако трябва да каже „да“, той ще го каже смело. Ако трябва да каже „не“, той ще го каже без малодушие.

Воинът на светлината приема изцяло Личната си легенда. Другарите му отбелязват: „Неговата вяра е достойна за възхищение!“ В разстояние на няколко мига воинът изпитва гордост, но скоро след това се засрамва от чутото, защото вярата му не е толкова силна, колкото изглежда.

В този момент неговият ангел му прошепва: „Ти си само оръдие на светлината. Няма причини да се хвалиш, нито пък да се чувстваш виновен; има повод единствено за радост.“

И воинът на светлината, след като осъзнава, че е само оръдие, започва да се чувства по-спокоен и уверен.

„Хитлер загубва войната на бойното поле, но в крайна сметка спечелва нещо — казва М. Халтер — с това, че човекът на 20 век създава концлагера и възкресява мъченията, той учи останалите да си затварят очите пред чуждите нещастия.“

Възможно е да има право: толкова много са изоставените деца, убити цивилни граждани, невинните по затворите, самотните старци, пияниците в канавките, лудите на власт.

Възможно е обаче, той изобщо да не е прав: има и воини на светлината.

А воините на светлината никога не допускат онова, което е недопустимо.

Воинът на светлината никога не забравя старата поговорка: „Мълчанието е злато.“

Случват се несправедливи неща, всеки може да попадне в ситуация, която не е заслужил — обикновено това става тогава, когато той не може да се защити. Много често неуспехът чука на вратата на воина.

В такива случаи воинът не казва нищо. Не разпилява енергията си в приказки, защото те нищо не могат да направят; по-добре е да използва силите си, за да устои. Да проявява търпение и да знае, че Някой гледа. Някой е видял чуждото страдание и няма да се примири с това.

Този Някой му дава онова, от което той най-много се нуждае: време. Рано или късно всичко отново ще заработи в негова полза.

Воинът на светлината е мъдър, не говори за пораженията си.

Една сабя може да не издържи много. Воинът обаче трябва да издържи до край. Ето защо той не се самозалъгва относно собствените си възможности и не позволява да бъде изненадан. Оценява всяко нещо на толкова, колкото то наистина струва.

Много често, когато пред него изникне сериозен проблем, демонът прошепва в ухото му: „Не се безпокой, не е толкова важно“. Друг път, когато ситуацията е съвсем банална, демонът му казва: „Трябва да вложиш цялата си енергия, за да разреши този проблем.“

Воинът не се вслушва в това, което казва демонът: Единствено той е господар на сабята си.

Воинът на светлината е в състояние на постоянна бдителност. Той не иска позволение от другите, за да използва сабята си; просто я взема в ръка. Не си губи времето да обяснява постъпките си; верен на Божиите решения, той отговаря за онова, което върши.

Поглежда около себе си и разпознава приятелите си. Поглежда назад и разпознава противниците си. Безпощаден е спрямо предателството, но не си отмъщава; само отстранява враговете от живота си, без да се бори с тях по-дълго, отколкото е необходимо.