Паулу Коелю - Воинът на светлината — наръчник

Не се опитва да изглежда воин на светлината; той наистина е такъв.

Воинът не общува с хора, които искат да му причинят зло. Не може да бъде видян и в компанията на такива, които желаят „да го утешат“.

Избягва хората, които са до него само в случай на поражение: тези фалшиви негови приятели се стремят да докажат, че слабостта бива възнаградена. Те винаги носят лоши новини. Непрестанно се опитват да унищожат вярата на воина под прикритието на „солидарността“.

Щом видят че е ранен, избухват в сълзи, но дълбоко в сърцето си са доволни от това, че воинът е изгубил една битка. Не разбират, че загубата е част от сражаването.

Истинските другари на воина са до него във всеки един момент, както в трудни часове, така и в часове на радост.

Започвайки своята битка, воинът на светлината твърди: „Имам мечти.“ След като изминат няколко години, той разбира, че е възможно да стигне там, където е тръгнал; знае, че ще бъде възнаграден.

И в този момент се натъжава. Сблъсква се с чуждото нещастие, със самотата, неудовлетвореността, която изпитва голяма част от човечеството, и смята, че той самият не заслужава това, което получава.

Неговият ангел му пошепва: „Дай всичко!“ Воинът коленичи и подарява своите завоевания на Бога.

Това себераздаване кара воина да спре да задава глупави въпроси и му помага да преодолее чувството на вина.

Воинът на светлината държи сабята в ръцете си.

Той решава какво ще направи и какво няма да направи при никакви обстоятелства.

В някои моменти от живота си той изпада в криза; принуден е да се раздели с неща, които винаги е обичал. Тогава воинът размишлява. Преценява дали изпълнява Божията воля, или действа само от егоистични подбуди. В случай, че раздялата наистина е застанала на пътя му, той я приема, без да протестира.

Но ако тази раздяла е предизвикана от чуждата жестокост, той е безпощаден в своя отговор.

Войникът държи в своите ръце и наказанието, и прошката. Умее да си служи еднакво сръчно и с двете.

Воинът на светлината не попада в капана на думата „свобода“.

Когато народът му е поробен, свободата е съвсем ясно понятие. В такива случай той използва сабята и щита, докато остане без сили или изгуби живота си. Щом има подтисничество, не е трудно да избереш какво означава свободата: те я противоположността на робството.

Понякога обаче воинът чува по-възрастните да казват: „Когато спра да работя ще бъде свободен.“ Но едва година след това те недоволстват: „Животът е само скука и еднообразие.“ В този случай е трудно да бъде разбрана свободата; тя означава липса на смисъл.

Воинът на свободата непрекъснато поема задължения. Той е роб на мечтата си, но е свободен да избира постъпките си.

Воинът на светлината не повтаря до безкрайност една и съща битка — особено в случай, че нито се придвижва напред, нито отстъпва назад.

Щом битката не напредва, той разбира, че трябва да седне с врага си и да помислят за примирие; след като и двамата са си служили изкусно със сабите, сега би трябвало да се споразумеят.

Това е един достоен жест, а не признак на малодушие. Отнася се за равновесие на силите и промяна в стратегията.

След като сътворят мирния план, воините се прибират по домовете си. Не е нужно да доказват на някого каквото и да било; участвали са в Справедливата битка и са запазили вярата си. Всеки от двамата е отстъпил по малко, като по този начин е усвоил изкуството на преговарянето.

Приятелите на воинът на светлината го питат откъде идва енергията му. Той отвръща: „От скрития враг.“

Приятелите му питат кой е той. Воинът отговаря: „Оня, когото не можем да нараним.“

Може да е някое хлапе, което го е победило при спречкване в детството, любимата му, която на единадесет години го е изоставила, учителят му, който му е доказал смелостта си.

Не мисли за отмъщение, защото скритият враг не е част от неговия живот. Мисли само как да стане по-сръчен, за да се прочуят подвизите му и да стигнат до ушите на този, който го е наранил в миналото.

Вчерашната болка на воина на светлината се превръща в сила.

За воинът на светлината винаги има втори шанс в живота.

Като всички останали мъже и жени, и той не се е родил научен как да борави със сабята си; много пъти е грешил преди да открие своята Лична легенда.

Няма воин, който може да седне карай огъня и да каже на другите: „Винаги съм постъпвал правилно.“ Който твърди подобно нещо или лъже, или все още не познава достатъчно добре себе си. Истинският воин на светлината е допуснал грешки в миналото.