Харлан Коубън - Дръж се здраво

— Намерете я, моля ви — каза Нийл Кордоба за трети път, откакто беше влязъл в стаята.

Тя вече му бе отговорила два пъти: „Правим всичко, което ни е по силите“, така че реши да не се хаби. А той добави:

— Готов съм да ви помогна с всичко, което поискате.

Бе късо подстриган, облечен бе в блейзър с вратовръзка, сякаш дрехата му помагаше да не се разпадне. Обувките му бяха старателно лъснати. Мюз се сети за баща си — той беше маниак на тема лъснати обувки. „Човек можеш да го прецениш по обувките му“ — втълпяваше той на малката си дъщеря. Много полезна информация. Когато четиринайсетгодишната Лорън Мюз откри тялото на баща си в гаража — където бе отишъл, за да пръсне черепа си, — обувките му бяха безупречно лъснати.

Добър съвет, татко. Благодаря за урока по протокола на самоубийството.

— Знам какво става обикновено — продължи Кордоба.

— Съпругът е първият заподозрян, нали така?

Мюз пак не отговори.

— Знам освен това, че според вас Реба е имала някаква любовна афера, след като колата й е била паркирана до мотела, но ви гарантирам, че няма такова нещо. Трябва да ми повярвате.

— Нищо не изключваме засега — отвърна Мюз с умишлено безизразно лице.

— Съгласен съм да се подложа на детектор на лъжата, да се откажа от адвокат, каквото поискате — само и само да не си хабите времето. Реба не е избягала, в това съм стопроцентово сигурен. Както и че аз нямам нищо общо с изчезването й.

Никога никому не вярвай — помисли си Мюз. Основно правило. Разпитвала бе заподозрени, чието актьорско майсторство можеше направо да остави Де Ниро безработен. Но засега уликите подкрепяха думите му, а и цялото й вътрешно чувство й подсказваше, че Нийл Кордоба говори истината. Пък и засега това нямаше никакво значение.

Мюз бе поискала да й докарат Кордоба единствено, за да идентифицира трупа на нейната Джейн Доу. Независимо дали щеше да се окаже враг, или съюзник, засега не искаше от него нищо друго — само съдействие. Затова си позволи да каже:

— Не смятам, че сте сторили нещо лошо на жена си, мистър Кордоба.

Облекчението му се прояви за миг, но моментално се изпари. Не се тревожи за себе си, мина й през ума. Мъчи го единствено мисълта за онази красавица от снимките им.

— Жена ви да се е притеснявала за нещо напоследък?

— Не бих казал. Сара, осемгодишната ни дъщеря имам предвид… — Спря, затвори очи и захапа кокалчетата на единия си юмрук. — Сара има проблем с четенето. И на ливингстънската полиция казах, когато ми зададоха същия въпрос. Реба много се притесняваше от това.

Информацията бе безполезна, но поне не мълчеше.

— Мога ли да ви задам един малко необичаен въпрос? — попита Мюз.

Той кимна и застана нащрек, готов в отчаянието си на всичко.

— Да ви е споменавала Реба за някоя приятелка, която си има неприятности?

— А вие какво имате предвид под „неприятности“?

— Добре, нека започнем оттук. Предполагам, че никой от познатите ви не липсва.

— Както жена ми например, така ли?

— Просто да липсва. По-конкретно: някои от приятелите ви да ги няма. Например — да са на почивка.

— Фридман и жена му заминаха за една седмица в Буенос Айрес. Тя е много близка с Реба.

— Така. Много добре. — Знаеше, че Кларънс записва всякак негова дума. Щеше да провери дали мисис Фридман е там, където се предполага да е. — Някой друг?

Нийл предъвка въпроса, а с него и вътрешната страна на бузата си.

— Мъча се да се сетя — каза.

— Няма нищо страшно. Отпуснете се. Нещо необичайно във връзка с вашите приятели, някакви неприятности… Каквото и да ви идва на ума.

— Реба спомена, че Колдър и жена му си имали брачни проблеми.

— И това е добре. Друго.

— Мамографията на Тоня Истмън наскоро бе излязла положителна, но тя още не е казала на мъжа си. Страх я е той да не я напусне. Така каза Реба. Това ли е, което ви трябва?

— Да. Продължавайте.

Той изреди още няколко имена. Кларънс записваше. Когато Нийл Кордоба се изчерпа, Мюз стигна до същината на въпроса.

— Мистър Кордоба?

Срещна погледа му и го задържа.

— Нужна ми е вашата помощ. Не желая да се впускам в дълги обяснения, нито да ви казвам за какво ми е…

— Инспектор Мюз? — прекъсна я той.

— Да?

— Не ме третирайте като дете, моля ви. Кажете направо за какво става дума.

— Тук при нас има един труп. Категорично не е на съпругата ви. Разбирате ли ме? Не е жена ви. Убитата бе намерена предишната вечер. Но не знаем коя е.

— А защо смятате, че аз ще я позная?