Харлан Коубън - Дръж се здраво

Колонката с часа и датата на мейла.

„Е-СпайРайт“ посочваше не само кога е бил изпратен, но и кога Адам го е отворил.

— Какво правиш, мамо?

— Изчакай за секунда, миличко.

Тиа вдигна телефона и позвъни на доктор Форте. Бе събота, но знаеше, че някои зъболекари работят по това време заради многото детски тренировки и мачове през деня. Погледна колко е часът, след това изчака третото позвъняване, после четвъртото. Когато чу и петото, направо се отчая, но в този миг някой вдигна.

— Кабинетът на доктор Форте.

— Добро утро. Обажда се Тиа Бай, майката на Адам и Джил.

— Здравейте, мисис Бай. С какво мога да ви помогна?

Тиа се напъна да се сети за името на рецепционистката. От години беше с доктор Форте, познаваше всичките му пациенти и на практика въртеше цялата клиника. Най-накрая й дойде:

— Каролин ли е на телефона?

— Аз съм.

— Здравейте, Каролин. Молбата ми е малко необичайна, но спешно ми трябва една услуга от вас.

— Ще видя какво мога да направя. Идната седмица ни е доста плътно заета.

— За друго става дума. Адам трябваше да ви посети в 3:45 на осемнайсети, след училище.

Мълчание от другата страна.

— Искам да знам дали е идвал.

— Искате да кажете, дали не е пропуснал да се яви?

— Да.

— В такъв случай щях задължително да ви се обадя. Адам твърдо бе тук.

— Знаете ли дали се е явил навреме?

— Мога да ви кажа точния час, ако това е от значение за вас. Записано е в регистъра.

— Това би било чудесно.

Още чакане. Тиа чу почукването на пръсти върху клавиатура. Някакви хартии се разместиха.

— Адам е дошъл по-рано, мисис Бай. Разписал се е в 3:20.

Нищо особено в това, помисли си Тиа. Обикновено ходеше там направо от училището.

— Докторът го е приел навреме — точно в 3:45. Това ли искате да знаете?

Тиа насмалко не изтърва телефона. Нещо никак не й се харесваше. Пак погледна датата и часа на екрана.

Имейлът за партито у Хъф е бил изпратен в 3:32. А писмото е било прочетено в 3:37.

По това време Адам не е бил у дома.

В цялата работа нямаше никаква логика, освен ако…

— Благодаря ви, Каролин.

Незабавно позвъни на Брет, компютърния спец.

— Ало — обади се той.

Тиа реши да го постави в защитна позиция.

— Благодаря, че ме издаде на Хестър.

— Ти ли си, Тиа? Виж какво, адски съжалявам.

— Да, бе, да.

— Сериозно ти казвам. Хестър е в течение на всичко, което става в службата. Знаеш ли, че тя следи всеки един компютър в офиса? Понякога за кеф чете личните имейли на хората. Според нея, щом си на нейна територия…

— Но аз не бях на нейна територия тогава…

— Знам. Много съжалявам. Време да смени темата.

— Според доклада на „Е-СпайРайт“ синът ми е прочел един имейл в 3:37 следобед.

— Е и?

— По това време не си е бил у дома. Възможно ли е да го е прочел от другаде?

— Часът от „Е-СпайРайт“ ли ти е известен?

— Да.

— В такъв случай отговорът е „не“. „Е-СпайРайт“ следи дейността му само на този конкретен компютър. Ако е влязъл в пощата си и е прочел мейла си от другаде, нямаше да е отразено в доклада.

— Как е възможно тогава?

— Хм. Ами, първо на първо, сигурна ли си, че не си е бил у дома?

— Абсолютно.

— Значи някой друг е бил. И е ползвал компютъра му. Тиа хвърли нов поглед на екрана.

— Пише, че писмото е изтрито в 3:38.

— Значи някой е влязъл от компютъра на сина ти, прочел е мейла, а след това го е изтрил.

— Тогава няма начин Адам да го е видял, така ли излиза?

— Най-вероятно.

Тя набързо отся най-явните заподозрени: и тя, и Майк бяха на работа този ден, а Джил бе отишла пеш с Ясмин до дома й да си играят.

Никой от семейството не е бил у дома.

Как може да е влязъл някой, без да остави следа? Сети се за резервния ключ — онзи под фалшивата скала до кола на оградата.

Избръмча сигналът, че я търсят. Погледна номера и установи, че е на Моу.

— Ще ти се обадя пак след малко, Брет. — Превключи разговора.

— Моу?

— Няма да ми повярваш — каза той, но от ФБР току-що прибраха Майк.

Седнала в импровизираната стая за разпити, Лорън Мюз изгледа продължително Нийл Кордоба.

По-скоро нисък, с фина костна структура, набит и почти безупречно красив. Видимо приличаше на съпругата си. Мюз знаеше това, тъй като Кордоба бе донесъл със себе си куп съвместни снимки на двамата, правени по време на круизи, на плажове, на официални мероприятия, на партита, в задния им двор. Нийл и Реба Кордоба бяха фотогенична двойка и обичаха да се снимат буза до буза. Нямаше снимка, на която да не изглеждат щастливи.