Харлан Коубън - Дръж се здраво

Нищо чудно, че хората намираха утеха в черно-бели отговори от рода на пълното въздържание, но няма смисъл да се заблуждаваме — и те не помагат, пък и не бива да създаваме у децата впечатлението, че сексът е нещо лошо, сатанинско или дори табу, — а същевременно не бива и да ги насърчаваме да го правят. Всъщност предполага се да им обясниш, че сексът е хубаво и здравословно нещо, но не бива да се прави. Е, и как да постигне това равновесие един родител? Най-странното е, че искаме децата ни да имат точно нашите възгледи, сякаш, въпреки всички допуснати от собствените ни родители грешки, те си остават най-верни и най-здравословни. Как така? Нас ли са ни отгледали по най-добрия възможен начин, или сме успели сами да намерим въпросното равновесие? А те ще успеят ли на свой ред да го намерят?

— Здравей, мамо.

На вратата се показа Джил. Погледна майка си озадачено. Не може да проумее какво търся в стаята на Адам, мина през ума на Тиа. Настъпи мълчание, макар и само за миг, и Тиа усети как някакъв студен вятър прониза гърдите й.

— Здравей, миличко.

Джил държеше в ръката си блакбърито на Тиа.

— Мога ли да си поиграя на „брикбрейкър“? Умираше да играе на игрите, които идваха с мобифона на майка й. Поначало на този етап Тиа щеше да й направи забележка, че е взела телефона й, без да я пита. А Джил й го вземаше редовно, както правят повечето деца. Или й вземаше балкбърито, или айпода, или използваше компютъра в спалнята, понеже бил по-мощен от нейния, или оставяше безкабелния телефон в стаята си и на Тиа й се налагаше да го търси.

Сега обаче моментът май не бе подходящ за стандартната лекция за отговорността.

— Добре, но ако някой звънне, веднага ми го даваш.

— Окей — съгласи се Джил и огледа стаята. — А ти какво правиш тук?

— Гледам.

— Какво?

— И аз не знам. Търся нещо, което да ми подскаже къде може да е брат ти.

— На него нищо лошо не му се е случило, нали?

— Разбира се. Не се притеснявай. — Жадувайки за някаква нормалност, Тиа попита: — Нямаш ли домашни?

— Направих ги.

— Браво. Всичко друго Окей ли е?

Джил сви рамене.

— Искаш за нещо да си поговорим ли?

— Нищо няма. Само ми е притеснено за Адам.

— Знам, миличко. Какво ново из училище?

Ново свиване на рамене. Тъп въпрос. През годините Тиа сигурно го бе задала на децата си поне няколко хиляди пъти и никога, ама никога, отговорът не се простираше по-далеч от „нищо“, „окей е“ или „училище като училище“.

Тиа излезе от стаята на сина си. Нищо нямаше да открие там. Чакаше я разпечатката от „Е-СпайРайт“. Затвори вратата и прегледа сводката. Имаше имейли от сутринта от приятелите на Адам — Кларк и Оливия, но текстовете им бяха съвсем кратки и неясни. И двамата питаха къде е и споменаваха, че майка му е звъняла у тях да го търси.

От ДиДжей Хъф нямаше нищо.

Хм. ДиДжей и Адам редовно обменяха мейли. И изведнъж — нищо. Сякаш ДиДжей знае, че Адам няма да си е у дома да му отговори.

На вратата се почука леко.

— Мамо?

— Можеш да отвориш.

Джил натисна дръжката.

— Забравих да ти кажа. Обадиха се от кабинета на доктор Форте. Имала съм час за зъболекар във вторник.

— Добре.

— Но защо пак трябва да ходя при доктор Форте? Миналата седмица ми почисти зъбите.

Ежедневие. Пак добре дошло за Тиа.

— Може скоро да ти сложим скоби.

— Отсега ли?

— Да. Адам бе на твоите… — Спря изведнъж.

— Моите какво?

Тиа впери поглед в доклада на „Е-СпайРайт“ върху леглото, най-новия, но и той не помогна. Трябваше и онзи с оригиналния имейл, за партито в дома на Хъф.

— Мамо, какво става?

Тиа и Майк най-грижовно пускаха всички сводки през шредера, но онзи специално го бе запазила, за да го покаже на Майк. Къде ли го бе сложила? Погледна купа бумаги до леглото си и започна да проверява дали не е сред тях.

— Мога ли да ти помогна с нещо? — попита Джил.

— Няма нужда, миличко.

Нямаше го. Изправи се. Няма значение.

Влезе отново в интернет. Сайтът на „Е-СпайРайт“ бе маркиран. Влезе и кликна на АРХИВ. Поиска доклада от съответната дата.

Нямаше смисъл да го разпечатва отново. Щом се появи на екрана, Тиа скролна до имейла за партито в Хъф. Не й трябваше самият мейл — за отсъствието на родителите на ДиДжей, за партито и наливането, макар че, като се замисли, какво всъщност стана с цялата тази история? Майк не бе заварил никакво парти у тях, а само бащата Даниел Хъф.

Беше ли станала промяна в плановете на семейството им?

Но и това в момента бе без значение. Тиа премести курсора върху нещо, на което обикновено не се обръщаше никакво внимание.