Джеймс Чейс - Чук, чук! Кой е там?

Пренебрегвайки въпроса, Берили даде знак на другите двама, които излязоха иззад храсталака.

— Ще хвърлим едно око на бунгалото — обърна се той към Фрийман, когато Джек и Фреди дойдоха при него. — Действайте, веселяци, и стига сте се блещили.

Фрийман влезе в бунгалото. Като го използваше за прикритие, Берили се вмъкна след него с пистолет в ръка и разтуптяно сърце, докато Джек и Фреди останаха отвън да чакат. След бързо претърсване, като постоянно буташе Фрийман пред себе си, Берили излезе от бунгалото.

Поклати отрицателно глава към другите двама.

— Какво е това? — попита той, като забеляза навеса.

— Моят змиярник — рече Фрийман. — Огледайте го. Току-що хванах гърмяща змия черепотрошачка. Виждали ли сте някога такава?

Свит зад клетката със змиите, Джони чуваше всяка дума и свали предпазителя на пистолета. Долови тих подсвиркващ звук и разбра кой беше отвън: Фреди, мафиотският главорез, много по-опасен от всяка от змиите, които се виеха и съскаха около него.

— Върви напред — заповяда Берили и ръгна Фрийман с пистолета си.

Прикривайки се отново зад него, Берили надникна вътре, видя кафезите, усети миризмата на змиите и отскочи назад.

Върна се при Фреди и Джек.

— Хайде да се махаме оттук — изръмжа той. — Можем да си търсим с месеци в тая проклета джунгла и пак да не го намерим.

— Това е най-умното нещо, което си казвал досега — обади се Джек.

Фрийман гледаше как тримата мъже се отдалечават към джунглата, след това извади ведро вода от кладенеца и се върна в бунгалото. Почака десетина минути, после излезе от къщата и също се отправи към джунглата тихо и бързо, подобно на змиите си. Без да го забележат или чуят, той настигна тримата мъже и видя как се срещнаха с още шестима, как разговаряха, а после се качиха в две коли и заминаха.

Върна се обратно и отиде да измъкне Джони от скривалището му, както и да го увери, че преследването е приключило.

Осем безкрайни отегчителни дни остана Джони в бунгалото на Фрийман. През това време брадата му порасна доста и глезенът се оправи.

Докато се гледаше в огледалото в банята, осъзна до каква степен брадата бе променила външността му и се почувства сигурен, че ако някой не го заоглежда нарочно, не биха го познали. Беше накарал Фрийман да отиде в града да му купи две маскировъчни униформи, анорак, платнена шапка с козирка и още тоалетни принадлежности, ризи, чорапи и куфар.

Въпреки че от време на време глезенът го наболяваше, вече можеше да върви доста добре и си помисли, че е време да тръгва. Реши да хване някой пътуващ на юг камион по магистралата и да замине за Джексън. Беше сигурен, че Фюзели ще го приюти за известно време, а после, когато се поуспокоеше суматохата, щеше да се върне и да вземе парите. Дотогава сиво-черната му брада щеше да е станала внушителна, освен това знаеше, че рискът на връщането трябваше да се поеме. С парите, взети от Сами, можеше да си купи кола на старо и да му останат още предостатъчно.

Но първо трябваше да получи информация.

Така че на осмия ден, облечен в маскировъчното си облекло и с платнената шапка на главата, той помоли Фрийман да го закара в града.

— Трябва да се обадя по телефона — обясни.

Джони почти не беше виждал Фрийман през дните, които прекара в бунгалото. Змиярят излизаше призори и рядко се връщаше преди здрач. Тогава поседяваха час-два заедно, докато вечеряха, а после си лягаха. Но през тези часове Фрийман никога не задаваше въпроси, говореше леко на всякакви теми и насърчаваше Джони да чете, така че той откри магията на книгите. Харесваше най-много книгите за пътешествия и мореплаване, а Фрийман предлагаше голям избор.

— Разбира се — отвърна Фрийман. — За заминаване ли мислиш? Би могъл да останеш тук, колкото искаш, Джони.

— Трябва да продължа.

— Ще ми липсваш.

Това беше най-приятното нещо, което някой някога беше казвал на Джони, и за да скрие вълнението си, той леко потупа ръката на Фрийман над лакътя.

— Да… и ти на мене. Аха… Никога няма да забравя какво направи за мен. Чуй сега: имам много пари. Искам да ти дам двеста долара. Купи си телевизор или нещо друго, което да ти напомня за мен.

Фрийман се засмя.

— Оценявам жеста, но не го приемам. Парите са нещо, което никога не ми е трябвало. Задръж ги. На теб може да са ти по-нужни… На мен за какво ми са.

Те отидоха в града рано на другата сутрин. Джони се чувстваше като гол и очите му непрекъснато се стрелкаха наляво-надясно. Пистолетът му беше под анорака и той току пипаше дръжката. Но не забеляза нищо подозрително. Отиде в малък хотел и се затвори в телефонната кабина. Погледна часовника си — беше осем и десет. Сами вече трябва да бе станал. Набра номера и зачака.