Джеймс Чейс - Чук, чук! Кой е там?

Сами отговори почти мигновено.

— Сами… Тук е Джони.

Чу как на Сами дъхът му секна.

— Аз… Аз не искам да говоря с теб, мистър Джони. Можеш да ме вкараш в ужасна беля. Нямам какво да ти кажа.

— Слушай! — Джони добави рязкост в тона си. — Ти си ми приятел, Сами… Помниш ли? Аз много съм направил за теб… Сега е твой ред.

Чу как Сами тихо изпъшка и си го представи — с бликнала пот, изопнато лице, треперещ.

— Аха. Какво е то, мистър Джони? Взе ми всичките пари. Това не беше хубаво. Ти си в истинска беда и ако разберат, че ми се обаждаш, аз също ще бъда в истинска беда.

— Няма да разберат, Сами… Трябваше да взема онези пари. Ще си ги получиш обратно. Обещавам ти. Не се безпокой за тях. Търсят ли ме?

— И още как! Мистър Танца се зае с това. Чух как шефът и мистър Танца си говореха, докато ги карах. Не знам къде си и не искам да знам, но те търсят във Флорида. Говореха за някой си Фюзели. Тони и Ърни са някъде там. Трябва да внимаваш, мистър Джони.

Джони замръзна. Значи положението се беше напекло! Как, по дяволите, Масино се бе добрал до Фюзели?

— Ти побърка ли се, мистър Джони? — продължаваше Сами с дрезгав глас. — Наистина ли си взел всичките ония пари? Не мога да повярвам! Мистър Джо е като обезумял. По-добре да си бях продължил да събирам парите, отколкото да го карам. Плаши ме до смърт, както се държи!

— Скоро ще ти се обадя, Сами — каза Джони тихо. — Дръж си ушите отворени. Не се тревожи за парите си… Ще ги получиш обратно. Само давай ухо за онова, което казва шефът. Имам нужда от твоята помощ.

— Мистър Джони, моля те, стой настрана от мен. Ако разберат… Моля те, мистър Джони. Задръж парите ми. Само стой настрана. — И Сами затвори.

Джони стоеше неподвижно в задушната кабина, вторачен във фоайето на хотела, със силно разтуптяно сърце и ледени тръпки по гърба. Ако беше отишъл при Фюзели, както възнамеряваше, щеше да скочи направо в капана. Сега наистина беше съвсем сам.

Излезе от кабината и отиде при колата на Фрийман.

— Всичко наред ли е? — попита Фрийман, като запали мотора.

Джони се замисли за Карло Танца. Това означаваше, че организацията на мафията вече го преследва и някак си бяха разбрали, че се е отправил на юг. Бяха се добрали по някакъв начин до Фюзели. Чувстваше се като в мрежа. В момента тя беше над и около него и още имаше пространство за маневриране.

— Не съвсем — отговори той и запали цигара. — Не си измъчвай мозъка заради мен. Тази вечер си тръгвам.

Фрийман бързо го погледна, после мълчаливо потегли обратно към бунгалото.

Когато двамата мъже влязоха вътре, Фрийман каза:

— Виж какво, Джони, две глави е по-добре от една. Искаш ли да си поговорим, или предпочиташ сам да се оправяш?

За миг Джони изпита изкушение да излее навън цялата история, след това си помисли на каква опасност ще изложи Фрийман. Ако мафията някога заподозреше, че той се е крил тук, щяха да измъчват Фрийман, докато той проговори, а после щяха да го убият.

— Сам ще се оправям — отвърна. — Стой настрана.

— Толкова ли е зле? — Фрийман го гледаше изпитателно.

— Да… Толкова.

— Ще се измъкнеш, Джони. В теб има нещо… Смелост ли, що ли… Не знам, но бих заложил на теб.

— Но не залагай прекалено много — рече Джони, като се усмихна насила. — Не ми се ще да загубиш. — Той влезе в стаята си, затвори вратата и легна на кревата.

Питаше се какво да прави сега? Искаше да замине на юг, но тъй като те знаеха, че е тръгнал натам, щеше да е все едно сам да се набута в клопката. Замисли се върху това. От една страна, щеше да рискува много, но от друга — може би рискът си заслужаваше. Може би след известно време щяха да решат, че в края на краищата не е отишъл на юг и щяха да започнат да го търсят другаде. Така или иначе, където и да отидеше, щяха да го търсят, а той толкова силно искаше да отиде на юг.

Лежа така около час, като изпитваше гадното чувство, че е в капан. После на вратата се почука и влезе Фрийман.

— Имам работа, Джони — рече той. — Ще се върна късно. Защо не останеш тук?

— Не. — Джони стана от леглото. — Всичко ще се уреди, както казваш ти. Ще съм си тръгнал, когато се върнеш. Искам да ти благодаря. — Той дълго го гледа. — Може и да не знаеш, но щях да съм мъртъв, ако не беше ти.

— Не предполагах, че е чак толкова сериозно. Онези тримата…?

Джони му подаде ръка.

— Колкото по-малко знаеш…

Двамата мъже си стиснаха ръцете. Последва мълчание и Фрийман излезе. Джони го наблюдаваше през прозореца как изчезва в джунглата със своя сак.