Джеймс Чейс - Чук, чук! Кой е там?

— Мога да изям цял вол — отвърна Джони.

Фрийман се изкиска.

— Точно това го няма в менюто — каза той. — Няма да се бавя.

След десет минути се върна с две чинии, пълни с гъсто приятно ухаещо ядене. Седна на края на леглото, подаде едната на Джони и започна да яде. Когато Джони свърши, реши, че това е най-вкусното нещо, което беше ял от години насам.

— Вие сте чудо-готвач! — похвали го той. — Никога не съм вкусвал нещо толкова хубаво.

— Да… Месото на гърмящата змия, когато се приготви, както трябва, е доста вкусно — каза Фрийман, като прибираше чиниите.

Джони се ококори от изненада.

— Това змийско месо ли беше?

— Така преживявам.

— О, за Бога!

Фрийман се разсмя.

— Много по-добро е от конското. — Той излезе и Джони чу, че мие чиниите.

След известно време Фрийман се върна в малката спалня.

— Имам работа — рече той. — Не трябва да се безпокоите. Никой не идва тук. Ще се върна след три-четири часа. — Той забеляза наболата по лицето на Джони брада. — Искате ли да се обръснете? Имам самобръсначка на батерии.

Джони поклати отрицателно глава.

— Смятам да си пусна брада.

Двамата мъже си размениха разбиращ поглед и Фрийман кимна.

— Подремнете. Ще ви заключа. — И излезе.

Макар че главата и глезенът все така го боляха, Джони успя да заспи. Когато се събуди, слънцето залязваше, а той се чувстваше много по-добре. Главоболието беше изчезнало, но глезенът продължаваше да го боли.

Легнал на леглото, загледан през прозореца в слънцето, което постепенно потъваше зад дърветата, той си мислеше за Фрийман. Чудак, помисли си, но чувстваше, че е човек, на когато може да се довери. Инстинктивно усещаше това.

Мислите му се насочиха към Масино. След като беше работил толкова дълго за него, Джони можеше да отгатне как реагира сега: като разярен бик.

Колко ли време щеше да мине, преди да отиде при Танца и да прехвърли работата на организацията? А може би тя вече беше по петите му. Мислеше за всичките онези пари, скрити в бокса за оставен багаж. Мислеше за Сами. Ще трябва да се свърже с него. Веднага, щом глезенът му се оправи, ще телефонира и ще обясни на Сами защо се е наложило да вземе парите му. Той може и да знае какво е предприел Масино.

Забеляза някакво движение отвън и ръката му се стрелна към пистолета. След това се успокои, когато видя, че е Фрийман: той вървеше през сечището с конопен чувал в ръце, който се гърчеше и виеше.

Змии!

Джони направи гримаса.

Ама че начин да си изкарваш прехраната!

След пет минути Фрийман влезе в спалнята с две чаши леденостудена бира.

— Как е глезенът? — попита той, като подаде на Джони едната чаша и приседна на края на леглото.

— Още боли, но не чак толкова.

— Ще го погледна след малко. — Фрийман отпи, въздъхна, след това остави на земята полупразната чаша. — Намерих три отровни водни змии. Донесохте ми късмет. — Той се усмихна. — Да ви попитам ли за името, приятелю, или бихте предпочели да не го правя?

— Наричай ме Джони.

След известна пауза Джони попита:

— Винаги ли се отнасяш към непознатите така, както се отнесе към мен?

— Ти си първият. Да, аз вярвам, че трябва да се помага на хората, когато е възможно. Преди много години самият аз много се нуждаех от помощ и се намери човек, който ми помогна. Това е нещо, което ще помня винаги. Всичко се връща на този свят — подсмихна се Фрийман. — Не съм религиозен, но в тези думи виждам смисъл. Едно нещо съм научил от начина си на живот и то е да не задавам въпроси, а да оценявам хората според онова, което виждам.

— Това правило е не по-лошо от всяко друго — каза Джони тихо. — Явно съм късметлия, че ти ме намери.

— Нека погледна глезена, след това ще ти помогна да се съблечеш. Имам свободна пижама, можеш да я използваш.

Той внимателно свали превръзката, натопи бинта в ледена вода и го превърза отново. След това помогна на Джони да си свали сакото.

За миг Фрийман спря, когато видя кобура на пистолета и самия пистолет. След това почака, докато Джони разкопчае кобура и постави пистолета на леглото до себе си.

— Това е част от неприятностите — каза Джони.

— Смятам, че е част от неприятностите на много хора напоследък — съгласи се Фрийман. — Нека свалим панталона — и той внимателно го измъкна през навехнатия глезен.

Чу се иззвънтяване и Фрийман погледна надолу. Наведе се и взе нещо, след това вдигна очи към Джони.

— Това твое ли е? — попита. — Изпадна от маншета на панталоните ти.

Той протегна отворена длан.