Джеймс Чейс - Чук, чук! Кой е там?

Танца беше нисък набит италианец с оплешивяваща глава, голямо шкембе, малки зли очи и устни като червено вино.

Той се здрависа с Масино, махна на хората си да напуснат офиса, кимна на Анди, който остана, за да преброи парите, и седна.

— Ето ти парите, Джо — рече. — Искаш — получаваш. Как ти се струва услугата?

— Благодаря.

— Шефът ми се обади по телефона — продължи Танца. — Историята никак не му хареса. Ако искаш да си запазиш хазартните игри, Джо, ще трябва да си поразмърдаш мозъка. Този сейф…

— Ще го сменя.

— Мисля, че ще трябва. И така, кой е взел парите?

— Още нищо не е сигурно — отвърна Масино, — но следите водят към Джони Бианда. — Изчезнал е.

— Бианда? — Танца изглеждаше слисан. — Смятах, че е най-добрият ти човек.

— Така е. — Лицето на Масино почервеня и малките му очички блеснаха. — Но следите водят към него. — И той разказа на Танца за Мелани, за алибито и факта, че колата на Джони още беше паркирана пред квартирата на Мелани.

— Сигурен ли си, че момичето нищо не знае?

— Сигурен съм. Изплаших кучката до посиране.

— И какво мислиш да правиш?

Масино стисна едрите си ръце в юмруци.

— Ако е офейкал от града, искам организацията да го издири. Ако е още тук, ще го намеря.

— Може да си купи добра защита с тая бала мангизи — рече Танца замислено. — О’кей, ще съобщя на Големия човек. Значи искаш да го намерим… така ли?

— Ако не се е заврял в някоя дупка тук — да.

— Не искам да започвам нищо прибързано, Джо. Щом веднъж организацията се задвижи, трудно е да се спре, а това струва пари. Да речем, че вече си се уверил, че не е в града, тогава ще ми дадеш зелена светлина, нали?

— Ако се е измъкнал, колкото по-дълго чакате, толкова по-далече ще отиде.

Танца се ухили зло.

— Няма значение колко далече ще отиде… И в Китай да отиде, ще го намерим. Досега никога не сме се проваляли. Първо се увери, че не е в града, после ние ще се заемем. — Той стана. — Опитвам се само да ти спестя парите, Джо. Ние не работим за нищо.

Когато Танца си отиде, Масино извика Тони и Ърни в офиса си.

— Идете в квартирата на Джони и я претърсете — заповяда той. — Искам всяка прашинка информация, всяко късче хартия, които можете да откриете там. Искам да разпратите наоколо някои от момчетата да поразпитат. Искам да знам кои са му приятелите.

Когато те излязоха, Масино се обади на лейтенант Мълиган.

— Нещо ново? — попита той, когато лейтенантът вдигна слушалката.

— Обзалагам се, че е офейкал — отвърна Мълиган. — Няма и следа от него. Изрових досието му, снимките от затвора и отпечатъците от пръстите му. Ще ти свършат ли някаква работа.

— Да. Искам всичко, което имате за него.

— Ще пратя човек с фотостатите 2 2 Фотостат — уред за фотокопиране в негатив на документи и др. и самите получени по този начин копия. веднага, мистър Масино.

— Ако случайно има някакви роднини, щяхте ли да знаете?

— Не личи от досието му. Баща му е умрял преди пет години.

— Нещо за него?

— Италианец. Работил е във фабрика за консервиране на плодове в Тампа. Джони е роден там.

Масино се замисли за момент.

— Кучето се връща при повърнатото. Може да се е отправил на юг.

— Да. Искате ли да сигнализирам на полицията във Флорида… Мога да го направя.

Масино се подвоуми, след това отвърна:

— Не. Аз мога да уредя това, но продължавайте да го търсите в града. — Той замълча, после добави: — Следващия път, когато минеш оттук, отбий се при Анди. Той има нещо за теб.

Докато Мълиган мънкаше благодарности, Масино затвори.

В седем часа вечерта Масино беше все още зад бюрото си. Пред него бяха разпръснати нещата, които му беше изпратил Мълиган, както и онези, който Тони и Ърни бяха открили в апартамента на Джони.

Анди се суетеше наоколо, палеше цигара от цигара, но мълчеше. Усещаше вихъра на ужасната ярост, който Масино едва сдържаше.

— И така, с какво разполагаме? — внезапно попита Масино.

— Той е нашият човек — каза Анди. — Вече няма никакво съмнение, след като е офейкал от града.

— Кой, по дяволите, можеше да помисли, че Джони ще ми погоди това? — кресна Масино, като блъсна назад стола си. — Кучи син! Е добре, о’кей, ще пусна организацията по дирите му. Може да отнеме време, но ще го намерят и тогава ще му се доще да не се е раждал!

Анди приближи до бюрото.

— Ето нещо, което ме заинтересува, мистър Джо — рече той, като взе от бюрото един омачкан брой на „Яхти и моторни лодки“ — техническо списание за корабостроители, което Тони беше намерил в апартамента на Джони. — Защо му е било това на Джони?