Джеймс Чейс - Чук, чук! Кой е там?

За няколко минути стигна до мястото и видя колата на Джони, паркирана пред къщата. Ухили се, когато спря зад нея.

Значи Джони беше горе със своята курва, рече си Тони, докато прекосяваше тротоара. Човече! Готов ли си за удара?

Той се качи с асансьора. Когато стигна пред вратата на Мелани, заби пръст в звънеца и не го махна оттам.

Измина доста време, след това вратата рязко се отвори.

Мелани, с памучен шал около раменете, се вторачи в него с ужасени очи.

— Какво има? — попита тя кресливо.

Какво става тук? — зачуди се Тони. Тая мацка нещо е откачила.

— Трябва ми Джони… Изкарай го от леглото! Шефът го иска веднага.

— Не е тук! — Мелани понечи да захлопне вратата, но Тони бързо пъхна крак и я подпря.

— Тук е, бебче. Не ме будалкай. Колата му е отвън. Извикай го. — След това, като повиши глас, се провикна: — Ей, Джони! Шефът те вика!

— Казвам ти, че не е тук! — изписка Мелани. — Разкарай се! Не е тук!

— Така ли? — Тони пристъпи напред, като я избута. — Ами къде е тогава?

— Не знам!

— Колата му е отвън.

— Казвам ти, че не знам! — Тя умолително закърши ръце, сочейки вратата. — Върви си… Махай се!

В главата на Тони проблесна искра на подозрение. Защо тя беше толкова изплашена? Защо колата на Джони беше отвън, след като него го нямаше тук?

Изблъсквайки я настрани, той влезе в спалнята и запали лампата. Огледа се и видя вратовръзката на Джони на пода.

— Бил е тук — каза той на разтрепераната Мелани, която стоеше на вратата на спалнята. — Къде отиде?

— Не знам! Нищо не знам! Махай се!

Исусе Христе! Не може да е бил Джони! — помисли си Тони. — Не и Джони! — Той я сграбчи за китката, завъртя я и я хвърли на леглото. Наведе се над нея.

— Говори, бебче, или ще те размекна. Къде отиде?

Изтръпнала от ужас, Мелани се опита да седне. Тони я блъсна по лицето, така че тя падна обратно назад, после повтори:

— Къде е той?

— Не знам — изхлипа Мелани.

Той я зашлеви два пъти, като мяташе главата й ту на едната, ту на другата страна.

— Къде е той? — изрева Тони. — Хайде, бебче, изплюй камъчето!

Тя лежеше, зашеметена от плесниците.

— Не знам — измърмори, като се мъчеше да скрие лицето си. — Не знам нищичко!

Тони се двоумеше. Беше почти сигурен, че лъже, но да пребие момичето на Джони Бианда би означавало да си търси голяма беля, ако не беше прав.

Ако Джони внезапно влезеше и го хванеше с тази мацка, щеше да го убие. Нямаше никакво съмнение по този въпрос.

— Обличай се — отсече той. — Ще направим пътешествие. Хайде!

— Няма да дойда с теб! Разкарай се! — изпищя Мелани. После, изплъзвайки се от леглото и лапите му, тя скочи на крака и изтича във всекидневната, преди той да успее да я спре.

Тони с псувни се спусна подире й, улови я на вратата и я завлече обратно в спалнята. Извади пистолета си и го насочи към гърдите й.

— Обличай се! — изрева той.

Тя погледна с ужас към пистолета и мигновено престана да му създава неприятности.

След двадесет минути я въведе в офиса на Масино.

— Нещо вони тук, шефе — рече той, когато Масино погледна свирепо първо към него, после към нея. — Може би ти ще успееш да си поговориш с нея. — После разказа на Масино за колата на Джони, за паническия страх на Мелани и отсъствието на Джони.

— Какво се опитваш да ми кажеш? — изрева Масино. — Да не би да ми пробутваш, че Джони е взел парите?

— Нищо не ти пробутвам. Питай нея.

Масино обърна кръвясалите си разярени очи към Мелани, която се разтрепера от погледа му.

— Къде е Джони?

Тя захлипа безпомощно.

— Не знам… Отиде по работа… Така ми каза. Не ме докосвайте! Каза ми, че ще бъда неговото алиби. Загуби си медальона…

Масино бавно, дълбоко пое дъх.

— Седни — заповяда той. — Хайде, Тони, дай й стол. — След това започна да разпитва Мелани, която заразправя, подплашена до смърт от втренчените кръвясали очи и тлъстото, твърдо като камък лице.

— О’кей — рече най-после Масино. — Заведи я вкъщи, Тони. — И като стана, отиде в офиса на Анди, където лейтенант Мълиган тъкмо се канеше да си тръгва. Масино го дръпна настрана. — Искам да хванете Джони Бианда — нареди той. — Впрегнете всичките си проклети ченгета за тази работа. И мълчете… Ясно ли е?

Мълиган зяпна насреща му.

— Бианда? Мислиш, че той стои зад тази работа?

Масино се озъби като вълк.

— Не знам, но ако не го намерите до четири-пет часа, може да се окаже и той. Зарежете всичко… Тичайте след Бианда!

В десет часа Карло Танца пристигна с кадилак и три бодигарда. С широка мазна усмивка ги наблюдаваше, докато стоварваха двата тежки куфара върху бюрото на Масино.