Джеймс Чейс - Чук, чук! Кой е там?

— Откъде да знам, по дяволите? — изръмжа Масино. — Това нищо не означава.

Анди бързо прелистваше страниците, после се спря на една обява за тридесетфутова моторница с кабина, която беше оградена с молив.

— Погледни тук.

Масино го стрелна с поглед.

— И какво от това?

— Мислиш ли, че Джони се е интересувал от лодки? Мислиш ли, че планът му е бил да офейка с лодка?

Това прикова вниманието на Масино.

— Аха. Още една стрелка на юг.

— И още нещо. — Анди взе безвкусна коледна картичка, намерена също от Тони. На нея бе надраскано с разкривен почерк следното послание:

„Ще се видим някога.

Джовани Фюзели

Джексън“

— Къде, по дяволите, е Джексън и какво е толкова важно в това проклето нещо?

— Джексън е на около тридесет мили от Джексънвил, Флорида.

Телефонът иззвъня. Беше Ърни.

— Научих нещо, шефе — започна той възбудено. — Току-що говорих с един млад келеш, който казва, че е карал мъж, отговарящ на описанието на Бианда. Оставил го е в кафенето на Реди.

— Доведи го тук. Ще му покажа снимка на Бианда. — Масино затвори и погледна Анди. — Изглежда Джони е взел кола да го закара извън града до кафенето на Реди. Там спират шофьорите на камиони, преди да потеглят на юг, нали?

— Точно така.

— Югът! — рече Масино. — Всичко сочи към юга, нали? Там е отишло копелето!

След петнадесет минути Ърни, придружен от Джоуи, който изглеждаше притеснен, пристигна в офиса. Масино бутна снимката през бюрото.

— Този ли е?

Джоуи се втренчи в снимката, после кимна.

— Да, сър.

— О’кей. — Масино извади портфейла си, намери петдоларова банкнота и я подаде на Джоуи. — Вземи му името и адреса — нареди той на Ърни, — и го изведи оттук.

— Чакай. — Анди се приближи до Джоуи, който се беше запътил към вратата. — Този мъж, когото си закарал, носеше две тежки чанти… Нали така?

Джоуи врътна отрицателно глава.

— Нищо не носеше.

— Дори една чанта?

— Не, нищо.

— По дяволите! — изрева Масино. — Трябва да е носил две чанти!

Джоуи пребледня, но пак поклати глава.

— Честна дума, сър, нищичко не носеше.

— О’кей — каза Анди спокойно, — изведи го.

Когато вратата се затвори, Масино стрелна с очи Анди.

— Смяташ ли, че парите са още в града?

— Не. Нека огледаме нещата, мистър Джо. Нека не прибързваме.

Анди започна да крачи нагоре-надолу и понеже Масино знаеше, че този дребен човек не е глупак, сдържаше нетърпението си, докато чакаше. Анди спря.

— Бианда е самотник. Няма никакви приятели, които да можем да открием, но все пак получава тази коледна картичка — така че си има някого. Заминава, но парите не са с него, а му е известно, ако ги е скрил, че никога повече не трябва да си показва мутрата в този град, така че, струва ми се, той не е работил сам. Да речем, че това е само интуиция, мистър Джо. — Анди замълча, после продължи. — Да предположим, че този друг човек, с когото Бианда е работил, е изнесъл парите извън града, докато Бианда си е търсил медальона? Схващаш ли мислите ми, мистър Джо? Бианда и другият свършват работата. Другият взема парите. Бианда се връща при своята курва. Идеята е, че никой от нас няма да го заподозре в кражбата. След това открива, че медальонът е изчезнал. Знае, че песента му е изпята, ако намерят медальона в моя офис. Тръгва да се увери, но Бено вече е повикал ченгетата, така че Бианда се паникьосва, измъква се от града и се отправя на юг, за да се присъедини към другия. — Анди се приведе напред и почука по коледната картичка. — Фюзели. Предполагам, че той е съучастникът. Масино го изгледа кръвнишки.

— Ти си откачил! Този Фюзели… Откъде накъде си уверен, че понеже е изпратил една коледна картичка, е действал заедно с Бианда?

— Не съм, но Бианда е самотник, а тук се оказва някой, който е поддържал връзка с него… Някой, който живее на юг.

Масино се колебаеше.

— Е добре… Би могло да е така. Ще се обадя на Карло. Ще прати бандата от Флорида да пипне Фюзели.

— Момент, мистър Джо — възрази Анди. — Няма защо да бързаме да викаме Танца. Можем да се справим с това сами. Мислил ли си колко ще ти вземе Големия човек, ако те се втурнат след Бианда? Ще вземат половината: деветдесет и три хиляди долара! Може даже и повече. Знаем как действа Големия човек. Ако посочи с пръст някого, рано или късно този човек е мъртъв. Може да отнеме две-три години, но щом знакът е даден, човекът е мъртъв. Да предположим, че пратим Тони и Ърни в Джексън и първо проверим този Фюзели? Ако той е нашият човек, спестяваме си деветдесет и три хиляди долара. Ако той се окаже чист и Бианда не е там, тогава ще се обърнем към Танца. Губим няколко дни, но можем да си го позволим. Как мислиш?