Джеймс Чейс - Чук, чук! Кой е там?

— Аха. — Ърни извади с претенциозен жест портфейла си и измъкна от него визитка, която винаги носеше със себе си. Случаите, в които тази визитка го беше измъквала от затруднения и му беше изкопчвала информация, бяха неизброими. Той я побутна по плота.

— Това за мен ли е? — попита Дюкс слисан.

— Само й хвърли едно око, приятел.

Дюкс влезе в задната стаичка да потърси очилата си. Докато ги наместваше, Тони едва чуто подсвирна. Ърни го ръгна и той притихна.

Дюкс прочете:

„ДЕТЕКТИВСКА АГЕНЦИЯ ЗА СПЕШНИ СЛУЧАИ САН ФРАНЦИСКО

Представлявана от детектив I степен Джек Лузи“

Той вдигна поглед, свали очилата си и зяпна.

— Това вие ли сте? — попита барманът, като почука по визитката.

— Аха, а това е моят помощник — детектив Морган — отвърна Ърни.

Дюкс леко подсвирна. Очевидно беше му направило впечатление.

— Знаете ли какво? Мислех си, че има нещо по-особено у вас двамата, гос’да — каза той. — Детективи, а?

— Частни — рече Ърни важно. — Вероятно ще можеш да ни помогнеш.

Дюкс отстъпи назад. Видът му стана неспокоен.

— В това малко градче няма нищо като за вас, гос’да. Уверявам ви.

— Почерпи се и ни дай по още една бира.

Дюкс се поколеба, после наля три бири и зачака.

— Ние получаваме всякакви поръчки — започна Ърни. — Нямаш си представа. Името Джовани Фюзели означава ли нещо за теб?

— Сигурно. — Дюкс се стегна и очите му станаха враждебни. — А какво означава той за вас?

Ърни се ухили лукаво.

— За мен нищо, мистър Дюкс, но много за самия себе си. Тук ли живее?

Дюкс сега стана много враждебен.

— Ако искате да научите нещо за мистър Фюзели, вървете при ченгетата — рече той. — Мистър Фюзели е прекрасен джентълмен. Вървете при ченгетата, няма защо да идвате тук и да ми задавате въпроси.

Ърни отпи от бирата си и се засмя.

— Разбра ме съвсем погрешно, мистър Дюкс. Работата ни е да намерим мистър Фюзели. Вече ни казаха какъв прекрасен човек е. Опитваме се да му помогнем. Между нас да си остане, негова родственица му е оставила малко пари. Леля му е умряла миналата година и сега се опитваме да се оправим с имуществото й.

Враждебността на Дюкс изчезна като юмрук, който се разтваря.

— Наистина ли? Мистър Фюзели ще наследи пари?

— Несъмнено. Не е моя работа да ти казвам колко — намигна уверено Ърни, — но сумичката е тлъста. Обясниха ни, че живее някъде тук, но нямаме адреса му. Нали ти споменах — получаваме всякакви поръчки. Тази е една от приятните.

Като го слушаше, Тони се възхищаваше на сладкодумните му приказки и му завиждаше. Знаеше, че той самият никога не би могъл да говори толкова убедително.

— Е, радвам се. Мистър Фюзели ми е добър приятел — каза Дюкс. — В момента обаче не е в града. Колко жалко! Миналата седмица замина на север.

Ърни разля малко от бирата си.

— Така ли? А знаеш ли колко ще отсъства?

— Не, сър. Мистър Фюзели от време на време отива на север. Понякога се връща след седмица, понякога — след месец, но винаги се връща. — Дюкс се усмихна широко. — Просто заключва малката си къщичка и заминава.

— На север? Къде?

Дюкс поклати глава.

— Мистър Фюзели никога не казва. Идва тук, поръчва си бира, после ми вика: „Е, Хари, мисля, че ще отида за малко на север. Ще ти се обадя, като се върна.“ Мистър Фюзели никога не говори за себе си, а аз не задавам въпроси.

Ърни запали цигара, докато помисли.

— Не се ли грижи някой за къщата му, докато го няма?

Дюкс се засмя.

— Няма кой знае какво за наглеждане. Не, мисля, че никой не ходи нататък. Мястото е доста уединено.

— Къде точно е то?

— На Хемптън Хил. Вие като външни хора не знаете къде е Хемптън Хил, нали?

Като овладя с усилие нетърпението си, Ърни се съгласи.

— Е, добре, карате по главната улица, хващате черния път вляво, изкачвате се по хълма две-три мили и минавате покрай фермата на Ноди Дженкин. След това изминавате още една миля и ще видите къщата на мистър Фюзели от дясно: малка, дървена, но се държи.

— По-добре да му пишем — рече Ърни и допи бирата си. — Адресът Хемптън Хил, Джексън, ли е?

— Да. Хубава новина е, че наследява пари. Леля? Господи! Трябва да е била доста стара. Мистър Фюзели прехвърли седемдесетте.

Ърни зяпна.

— Седемдесетте?

— Точно така. Миналия месец отпразнува седемдесет и втория си рожден ден, но е жилав. Не се заблуждавайте по този въпрос. Пъргав е, като да е на половината от годините си.

— Е, мисля, че ще се разберем. Приятно ми беше да се запознаем, мистър Дюкс.