Джеймс Чейс - Чук, чук! Кой е там?

Паниката постепенно го напускаше. Дотук… добре. А сега към Джексън и безопасно скривалище.

Пронизителният звън на телефона моментално събуди Джо Масино. Той щракна нощната лампа, погледна часовника, видя, че е три и петнадесет, и разбра мигновено, че нещо се е случило. Никой не би посмял да наруши съня му, освен ако не беше крайно наложително.

Грабна слушалката, пусна крака на пода, като издърпа одеялото и чаршафа от жена си Дайна, която, разбуждайки се, простена леко.

— Да?

Гласът на Масино гръмна по телефонната линия.

— Шефе… Тук е Бено. Мангизите изчезнаха. Строшиха ми тиквата. Какво да правя, шефе?

Масино познаваше възможностите на Бено: бил е зашеметен от удара, проклетият тъпак, но поне се беше обадил. Масино почувства, че го залива гореща вълна от убийствен гняв, но се овладя.

— Обади се на ченгетата, Бено — нареди той. — Накарай ги да дойдат при теб. Аз тръгвам. — Той тръшна слушалката и започна да съблича пижамата.

Дайна, руса масивна жена, с петнадесет години по-млада от съпруга си, вече напълно се беше събудила.

— Какво става, за Бога? Какво правиш?

— Млъкни — озъби се Масино. Навря краката си в крачолите на панталоните и без да губи време за вратовръзка, навлече сакото.

— Ама че начин да се разговаря! — Тя придърпа чаршафа и одеялото и се зави. — Не можеш ли да се държиш като човек?

Масино излезе от спалнята, като затръшна вратата след себе си. Поколеба се за миг, след това отиде в кабинета си и се обади на Анди Лукас. Почака доста дълго, докато чуе гласа на Анди в слушалката.

— Парите са отмъкнати — рече му Масино. — Върви там… Доведи момчетата — и затвори.

Отиде в гаража, влезе в ролса и полетя през града по трите мили, които го деляха от офиса му в центъра.

Когато спря пред сградата, видя патрулната кола и линкълна на Тони, паркирани до бордюра. Е добре, поне беше направено нещо, помисли си той, като се изкачваше с асансьора до шестия етаж. Там стояха две ченгета с объркан вид. Щом зърнаха Масино, те застинаха в почитание. И двете ченгета работеха в неговия район и той добре се грижеше за тях. Поздравиха го, докато връхлиташе в офиса на Анди.

Бено седеше на един стол с кръв по лицето и изцъклени очи. Тони стоеше до прозореца. Ърни стърчеше до отворения сейф.

— Какво стана? — попита Масино и спря пред Бено, който направи усилие да се надигне, но веднага рухна обратно.

— Имаше пожар, шефе — измърмори той и ръката му се вдигна към главата. — Отворих и видях, че гори вестник. Докато го гасях, ме цапардосаха.

— Кой го направи? — излая Масино.

— Не знам… Никого не видях… Просто ме цапардосаха.

Масино отиде до сейфа, погледна вътре, после към ключалката и се пресегна за телефона. Избра някакъв номер, а Ърни, Тони, Бено и двете ченгета не сваляха очи от него.

— Търся Кълън — излая той, когато му отговори сънлив женски глас. — Тук е Масино.

— О, мистър Масино! — Гласът на жената стана съвсем бодър. — Джек е извън града. На конференция е в Ню Йорк.

Масино изпсува и тръшна слушалката. Извади тефтерче с телефонни номера от портфейла си, откри някакъв номер и позвъни.

Отговори заместник-полицейският комисар Фред Зацки. Гласът му звучеше вбесено, че го будят в такъв час.

— Кой е, дявол да го вземе?

— Масино. Слушай: искам този проклет град да бъде затворен много бързо: блокирайте пътищата, гарите, автогарите и летищата. Откраднаха ми сто осемдесет и шест хиляди долара и копелето ще се опита да избяга от града. Размърдай се! Слушай! Запечатай целия проклет град!

— Ама вие с кого си въобразявате, че говорите? — изрева Зацки. — Обадете се в главното управление. Не ме безпокойте повече! И чуйте, Масино, може да си въобразявате, че сте нещо в този град, но за мен сте само един сапунен мехур — и затвори.

Лицето на Масино почервеня от гняв. Той изрева на двете ченгета:

— Размърдайте се, дръвници такива! Намерете някой, който може да направи нещо тук… И да ме слуша!

О’Брайън, по-възрастният от двамата, тъкмо бе скочил към телефона, когато в стаята влезе Анди Лукас. Явно беше препускал насам. Облякъл беше сакото и панталоните си направо върху пижамата. Надзърна в сейфа, после към ключалката, след това срещна разярения поглед на Масино.

— Това е вътрешна работа — отсече той. — Ще се опита да избяга. Имал е ключ.

— На мен ли го казваш? — изрева Масино. — Мислиш, че съм сляп ли? Кълън не е в града, а онова копеле Зацки няма да си мръдне пръста!