Фьодор Достоевски - Бели нощи (Сантиментален роман)

— Изглежда, вие не знаете, уважаеми Николай Петрович — казах, — че Фьодор Михайлович е не само талантлив писател, но и най-нежен съпруг и баща, за когото всичко, което става вкъщи, има голямо значение. Защото, ако вчера кравата не бе си дошла, нашите дечица, особено малкият, щяха да останат без мляко или да го получат от непозната, а може би и болна крава. И затова Фьодор Михайлович бе тръгнал да я търси.

Трябва да кажа, че ние нямахме собствена крава, но когато пристигнахме за лятото в Руса, селяните от околността се надпреварваха кой да ни даде кравата си за цялото лято с надежда вместо измършавяла през зимата да си я получи наесен прекрасно угоена. Плащахме на селяните за едно лято десет-петнадесет рубли, но ако кравата умреше или залинееше, бяхме длъжни да платим деветдесет рубли. Всяко лято по три-четири пъти се случваше кравата да не се върне със стадото от полето и тогава цялата къща, освен бавачката с кърмачето тръгваше из различни улици да я търси. Фьодор Михайлович, който вземаше присърце нашите семейни радости и скърби, и в този случай ни помагаше и два-три пъти лично бе докарвал нашата крава вкъщи и я бе пускал през вратника. Тези топли грижи на мъжа ми за семейството всякога безмерно ме трогваха.

През 1880 година, при все че работеше усилено над „Братя Карамазови“, Фьодор Михайлович трябваше много пъти да участвува в литературни четения в полза на различни дружества. Майсторското му четене всякога привличаше публиката и стига да бе здрав, той никога не отказваше да участвува, колкото и да бе зает по това време…

През есента на 1880 година председателят на Литературния фонд В. П. Гаевски, който бе слушал на Пушкиновия празник изпълнението на Фьодор Михайлович, го склони да участвува в полза на Литературния фонд на 19 октомври, годишнината на лицея. Фьодор Михайлович прочете сцената в подземието от „Скъперникът рицар“ (втора сцена), след това стихотворението „Когато в топла пролет“, а като взеха да го викат на бис, рецитира „Пророк“, с което предизвика небивал ентусиазъм у публиката. Стените на Кредитното дружество просто се тресяха от бурните аплодисменти. Фьодор Михайлович се кланяше, отиваше си, но го викаха отново и отново и това продължи десетина минути.

Поради огромния успех на това четене В. П. Гаевски реши да го повтори след една седмица, на 26 октомври, със същата програма и същите изпълнители. Благодарение на мълвата, пръснала се из града, тази вечер привлече безбройна публика, която не само зае местата, но и в гъста тълпа стоеше по пътеките. Когато Фьодор Михайлович излезе, публиката взе да аплодира и дълго не го оставяше да започне; след това на всеки стих го прекъсваше с ръкопляскания и не го пускаше да се отдели от катедрата. Възторгът на тълпата избликна с особена сила, когато Фьодор Михайлович рецитира „Пророк“. Неописуеми бяха тези изрази на възторг…

На 30 ноември в залата на градското Кредитно дружество бе уредена вечер в полза на Дружеството за подпомагане на студентите от С. Петербургския университет. Фьодор Михайлович прочете „Погребението на Илюшечка“. Въпреки тихия си глас той четеше така художествено, така трогна сърцата, че аз виждах около себе си тъжни и разплакани лица, и то не само женски. Студентите поднесоха на мъжа ми лавров венец и го изпратиха в голяма тълпа чак до входа. Фьодор Михайлович можа да се убеди с очите си колко го обича и почита младежта. Съзнанието за това бе много скъпо за мъжа ми.

На литературните четения публиката приемаше Фьодор Михайлович необикновено сърдечно. Излизането му на подиума предизвикваше гръм от ръкопляскания, които продължаваха няколко минути. Фьодор Михайлович ставаше иззад масичката на четеца, кланяше се, благодареше, но публиката не го оставяше да чете, а сетне, през време на четенето, неведнъж го прекъсваше с оглушителни ръкопляскания. Същото ставаше и след свършването на четенето и Фьодор Михайлович трябваше по три-четири пъти да излиза, викан от публиката. Разбира се, възторженото отношение на публиката към неговия талант не можеше да не радва Фьодор Михайлович и той се чувствуваше нравствено удовлетворен. Преди четенето всякога се страхуваше, че слабият му глас ще се чува само от първите редове, и тази мисъл го огорчаваше. Но нервната му възбуда в тия случаи бе такава, че обикновено слабият му глас звучеше небивало ясно и всяка дума се чуваше във всички кътчета на голямата зала.

Действително Фьодор Михайлович бе първокласен изпълнител и при неговото четене на свои или чужди произведения всички отсенки и особености на всекиго се предаваха с особена релефност и майсторство. А при това той четеше просто, без да прибягва до каквито и да било ораторски похвати. С четенето си (особено когато четеше разказа на Нели от „Унижените и оскърбените“ или на Альоша Карамазов за Илюшечка) Фьодор Михайлович създаваше потресно впечатление и аз виждах сълзи в очите на присъствуващите; а и самата аз плачех, макар да знаех наизуст откъсите…