Фьодор Достоевски - Бели нощи (Сантиментален роман)

Параходът, с който се случи да заминем, беше товарен и при този рейс имаше малко пътници. Денят бе топъл, ала навъсен — отговаряше на настроението ни. Под влияние на сбогуването с гробчето на Сонечка Фьодор Михайлович бе необикновено разчувствуван и потресен и тук за пръв път в живота (той рядко роптаеше) го чух горчиво да се оплаква от съдбата, която цял живот го бе преследвала. Обзет от спомени, той ми разправи за своята тъжна самотна младост след смъртта на нежно обичаната от него майка, говори за присмеха на другарите си по литературно поприще, изпърво признали таланта му, а след това жестоко обидили го. Спомни си каторгата и колко бе пострадал през тези четири години. Разказа за мечтите си да намери в брака с Маря Дмитриевна толкова желаното семейно щастие, което, уви, не бе се осъществило: от Маря Дмитриевна не бе имал деца, а нейният „странен, мнителен и болезнено-фантастичен характер“ станал причина да бъде твърде нещастен с нея. И ето сега, когато това „огромно и единствено човешко щастие — да имаш своя рожба“, го е споходило и той може да съзнае и оцени това щастие, злата съдба не го пощади и му отне толкова скъпото за него същество! Никога, нито преди, нито след това, не е разправял той с такива малки и понякога трогателни подробности тежките обиди, които е трябвало да понесе в живота си от близки и скъпи за него люде.

… Искам да обясня как именно бяха възникнали толкова изтормозилите и двама ни дългове.

Само една съвсем малка част от тях — две-три хиляди — беше направена лично от Фьодор Михайлович. А предимно това бяха дългове на Михаил Михайлович във връзка с тютюневата фабрика и списание „Время“. След неочакваната смърт на Михаил Михайлович (той боледувал само три дни) семейството му — жена и четири деца, — свикнало на заможен, дори охолен живот, останало без всякакви средства. Фьодор Михайлович, който по това време бил овдовял и нямал деца, сметнал за свое задължение да изплати дълговете на брат си и да подпомогне семейството му. И сигурно би успял да изпълни благородното си намерение, ако имаше предпазлив и практичен характер. За жалост той премного вярваше в човешката честност и благородство. Когато по-късно слушах разкази на очевидци за това, как Фьодор Михайлович давал полици, и от стари писма научавах подробности около много факти, изумявала съм се на чисто детската му непрактичност. Мамел го е и е вземал от него полици всеки, който си иска. Докато е бил жив брат му, Фьодор Михайлович не се е месел в паричните работи на списанието и не е знаел какво е положението. А когато след смъртта на Михаил Михайлович мъжът ми трябвало да се заеме с издаването на списание „Эпоха“, наложило се да поеме и всички останали неплатени дългове по издаването на списание „Время“ — към печатницата, за хартия, към книговезницата и други. Но освен познатите на Фьодор Михайлович сътрудници на „Время“ при него почнали да идват хора, в повечето случаи съвсем неизвестни за него, които твърдели, че покойният Михаил Михайлович им е длъжник. Почти никой не представял доказателства за това, а и Фьодор Михайлович, който вярваше в човешката честност, не искал такива. Той (както са ми разправяли) обикновено казвал на молителя:

— Сега нямам никакви пари, но ако искате, мога да ви дам полица. Моля ви само да не я предявявате скоро. Ще платя, щом мога.

Хората вземали полиците, обещавали да чакат и, разбира се, не изпълнявали обещанията си, а го карали да плаща веднага. Ще посоча един случай, чиято достоверност имах възможност да изясня чрез документи.

Един не особено даровит писател Х., който давал произведенията си във „Время“, дошъл при Фьодор Михайлович с молба да му изплати двеста и петдесет рубли за една повест, поместена в списанието още докато е бил жив Михаил Михайлович. Както обикновено у мъжа ми не се намерили пари и той предложил полица. Х. благодарил горещо, обещал да чака, докато Фьодор Михайлович оправи положението си, като помолил полицата да бъде безсрочна, за да не става нужда да я протестира след настъпването на срока. Но какво било смайването на Фьодор Михайлович, когато след две седмици го задължили да изплати тази полица и искали да пристъпят към описване на вещи. Фьодор Михайлович отишъл при Х. за обяснение. Той се смутил и почнал да се оправдава, да уверява, че хазяйката му се заканила да го изхвърли от квартирата и докаран до безизходица, бил й дал полицата на Фьодор Михайлович, като взел дума от нея, че няма веднага да иска парите. Обещал още веднъж да поприказва с нея, да я придума и т.н. Разбира се, от преговорите не излязло нищо и Фьодор Михайлович трябвало да вземе пари назаем с голяма лихва, за да плати този дълг.