Фьодор Достоевски - Бели нощи (Сантиментален роман)

Седем-осем години по-късно, като преглеждах по някакъв повод книжата на Фьодор Михайлович, аз намерих един бележник във връзка с редактирането на „Время“. Представете си учудването и негодуването ми, когато открих в него разписка от писателя Х. за получените от Михаил Михайлович пари за същата повест! Показах разписката на мъжа си и чух в отговор:

— Виж ти, никак не съм мислил, че Х. бил способен да ме измами! Докъде води мизерията човека!

Според мене значителна част от дълговете, поети от Фьодор Михайлович, бяха от тоя род. Те възлизаха на около двадесет хиляди, а с нарасналите лихви до връщането ни от чужбина бяха станали около двадесет и пет. Трябваше да ги плащаме в продължение на тринадесет години. Едва една година преди смъртта на мъжа ми най-сетне ги изплатихме и можехме да дишаме спокойно, без страх, че ще ни измъчват с напомняния, обяснения, закани за опис и продажба на имуществото и т.н.

За плащането на тези фиктивни дългове Фьодор Михайлович трябваше да работи пряко сили и при все това да лишава и себе си, и цялото ни семейство не само от охолство, от комфорт, но и от най-насъщните ни потребности. Колко по-щастливо, по-доволно и по-спокойно бихме могли да прекараме тези четиринадесет години съпружески живот, ако над нас не висеше вечно грижата за плащане на дълговете.

А колко биха спечелили в художествено отношение произведенията на мъжа ми, ако той нямаше тези доброволно поети дългове и можеше да пише романите си, без да бърза, като преглежда и оглежда, преди да ги даде за печат. В литературата и обществото често сравняват произведенията на Достоевски с произведенията на други талантливи писатели и укоряват Достоевски за прекомерната сложност, заплетеност и претрупаност на романите му, докато творбите на другите били огладени, а на Тургенев например почти ювелирно изпипани. И рядко на някого идва на ум да припомни и прецени обстоятелствата, при които са живели и работили другите писатели и при които живя и работи моят мъж. Почти всички те (Толстой, Тургенев, Гончаров) бяха хора здрави и осигурени, имащи пълна възможност да обмислят и изпипват произведенията си. А Фьодор Михайлович страдаше от две тежки болести, беше обременен с голямо семейство, с дългове и улисан в мрачни мисли за утрешния ден, за насъщния хляб. Имало ли е някаква възможност при тези обстоятелства да изпипва своите произведения? Колко пъти през последните четиринадесет години от живота му се е случвало две-три глави да са вече публикувани в списанието, четвъртата да се набира в печатницата, петата да заминава по пощата за „Русский вестник“, а останалите да не са още написани, а да са едва замислени. И колко често, след като прочетеше вече публикувана глава от свой роман, Фьодор Михайлович отведнъж ясно съзираше грешката си и изпадаше в отчаяние, съзнавайки, че е развалил замисленото произведение.

— Да можеше да се върне — казваше той понякога, да можеше да се поправи! Сега виждам къде е спънката, виждам защо не ми върви романът. С тази грешка може безвъзвратно да съм съсипал моята „идея“.

И това бе истинска скръб, скръб на художник, видял ясно къде е сгрешил и нямащ възможност да поправи грешката си. Да, за нещастие никога не му се отдаваше такава възможност: нужни бяха пари за преживяване, за плащане на дълговете и затова се налагаше, въпреки болестта, понякога на другия ден след припадък да работи, да бърза, едва да преглежда ръкописа, само и само той да бъде изпратен в срока и да може по-скоро да се получат пари за него.

И нито веднъж в живота (с изключение на неговата първа повест „Бедни хора“) не бе му се случвало да напише произведението си спокойно, без да бърза, след като е обмислил всестранно плана на романа и е обсъдил всички негови подробности. Такова огромно щастие съдбата не прати на Фьодор Михайлович, а това всякога бе съкровената му, макар, уви, непостижима мечта!

Тези дългове, с които се бе нагърбил Фьодор Михайлович, му вредяха и в икономическо отношение: докато състоятелните писатели (Тургенев, Толстой, Гончаров) знаеха, че списанията ще се надпреварват да вземат романите им и получаваха по петстотин рубли на печатна кола, Достоевски, лишен от необходимите средства за съществуване, трябваше сам да предлага своя труд на списанията, а понеже предлагащият всякога губи, в същите списания той получаваше значително по-малко. Така за романите „Престъпление и наказание“, „Идиот“ и „Бесове“ получи по сто и петдесет рубли на печатна кола; за романа „Юноша“ — по двеста и петдесет рубли и само за последния си роман „Братя Карамазови“ — по триста рубли.